"Зърното за бъдещето, това, която ще посеем, за да имаме бъдеще, се корени в училището, в изкуството, в чистата вяра в Бога, която е много важна."

 Това каза оперната прима Красимира Стоянова. Тя е във Варна, за да участва в премиерата на „Русалка“ от Антонин Дворжак тази вечер на сцената на Летния театър в града. 

Според певицата, в днешно време в цял свят не е лесно да се прави изкуство, а особено трудно е за операта, която е елитарно изкуство и се нуждае от страшно много средства. Необходими са и точните хора, които да подпомогнат финансово, рекламно и управленски позицията на един оперен театър, смята тя. 

„Работата у нас в оперен театър е като да си на война и това не го казвам с чувство за хумор. Много е трудно непрекъснато да убеждаваш обществото и тези, от които си зависим, че това, което се прави в този културен институт, е важно и то не само защото някакви хора работят в него. То има широко духовно значение и без него няма как една нация да „остане на краката си“ и духовно, и като социален статус. Ние трябва да подпомагаме един такъв процес“, каза примата. 

Тя определи като боец директорката на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна Даниела Димова, която знае какво я чака, за да постигне нещо и винаги казва „Имаме го“, дори преди да го имаме, защото познава пътищата към изпълнението му. Щеше да е хубаво да имаме такива политици с борбен характер, добави Стоянова.  

Тя изрази радостта си от работата с колегите певци и постановъчния екип на „Русалка“.

„Щастлива съм, че можем да творим заедно. Имаме желание публиката да не разбере трудността на това произведение, а само да му се радва“, каза тя, като добави, че музиката на Дворжак е великолепна, а въздействието на сцената е очарователно, което се дължи на модерната режисьорска и сценографска работа, на хореографията и балетистите, както и на костюмите.

„От опит ви казвам, че е много тъжно днес в света на операта, ако нямаме един много здрав постановъчен екип и един великолепен майстор на костюми. Тогава наблюдаваме не само скучна, но и деградивна сценична работа“, посочи певицата. 

КРАСИМИРА СТОЯНОВА е „Камерзенгерин“ на Виенската Щатсопера, аплодирана е в Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера "Ковънт гардън" и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер и в други престижни театри. Тя гостува във Варна всяко лято от 2021 г., когато участва за първи път на форума „Опера в Летния театър“ с гала концерт. През 2022 г. бе Дездемона в концертно изпълнение на „Отело“. Представи „Тоска“ на рождения си ден - 16 август, през 2023 г., а миналата година публиката я видя като Мими в „Бохеми“ и в камерен концерт с Людмил Ангелов. 

Източник: Кореспондент на БТА във Варна Валентина Добринчева

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Цялото изкуство идва от хора, които или са грозни, или имат комплекс за малоценност. Прекрасните не създават изкуство.”

Ричард Бъртън, уелски актьор, роден на 10 ноември преди 101 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза