ТАНЯ ДИМОВА, БНР

Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, изнасял рецитали и камерни концерти на международни сцени, солиcт на реномирани оркестри под палката на световноизвестни диригенти и популярен на петте континента, Людмил Ангелов безспорно е един от посланиците на българската култура зад граница. Той носи тази отговорност и винаги, когато има възможност, представя не просто себе си, а България, като свири произведения от български композитори на големи концерти.

"От един концерт публиката трудно ще разбере изцяло какво е България и какви са нейните вековни традиции, история и култура, но все пак малка песъчинка в този огромен свят човек трябва да остави оттам, откъдето идва, и да се опитва да бъде верен на българското в себе си и на българската култура", казва Ангелов.

Според него от музиката ни хората по света могат да разберат какъв е емоционалният свят на българина и какво го вълнува. Особено от българската народна музика, към чийто интересен свят той отваря вратата на сцената, макар и като класически музикант, защото "е важно да бъде събуден този първи импулс у слушателя“.

Сложен е процесът да свириш на сцена и той преди всичко е обусловен от дълга подготовка, най-ценното обаче е да бъде осъществен обмен на емоции, внушения и разбирания между изпълнителя и неговата публика.

"За мен винаги ще остане моя сцената в България", подчертава пианистът, който е и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. За Людмил Ангелов е от особено значение да не забравя откъде е тръгнал.

"Както се казва – продукт съм на българската образователна система, музикална. Тук съм направил първите си крачки като музикант, като пианист. За мен винаги ще остане най-скъпа и най-отговорно в този смисъл е да излизам тук, в България, на сцена. Оттам нататък всяка една държава и всяка една публика има своите цветове, своите пристрастия и свой начин на реакции. Интересно е човек да посещава различни места, да свири в различни държави и зали и да се среща с усещането на различна публика".

Людмил Ангелов е световно признат пианист, радва се на обичта на публиката у нас и по света, има удоволствието да свири с големи имена в класическата музика и да си партнира на сцената с истински професионалисти, да намира общ език с тях. И въпреки това е на мнение, че един човек, особено артист, се доказва цял живот единствено и само на себе си. Той е своят най-голям критик.

"Мисля, че подходът на музикантите, които са направили нещо като творци, е именно този. Без този вътрешен мотор и тази почти вечна неудовлетвореност много трудно се върви напред. Стремим се към съвършенството, но то не се постига никога", допълва Ангелов.

Пианистът има богат опит и мечтана музикална кариера, но все пак е на мнение, че точна формула за успех няма. Всичко зависи от личностните ти качества, от преподавателите, които ти подават ръка и те учат на рамката, а след това и те изкарват от нея, от менторите, които имат страничен поглед над теб и твоите възможностите, и разбира се – от предпоставките за това какво можеш да постигнеш.

За младите музиканти в България тези предпоставки не са особено оптимистични. Затова и от голямо значение са изявите, които трябва да имат. Те ще ги направят по-уверени, ще им дадат сцена и публика и така ще навлязат в дълбините на музикалното творчество и истинската реализация. Като почетен професор в НБУ от вече десет години, Людмил Ангелов се стреми да дава пример на младите и поле именно за изява.

Винаги ще съществува изборът дали да останеш в България, или да градиш кариера извън нейните рамки, смята посланикът на българската култура зад граница, но в този шарен свят, в който живеем, вече е възможно да си и тук, и там, да грабиш с пълни шепи от музикалния свят и да предаваш енергията и опита си на която и да било сцена по света.

Целия разговор с маестро Людмил Ангелов можете да чуете в звуковия файл тук

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин