80-годишнината на индийския диригент Зубин Мета, роден на 29 април 1936 г., бе отбелязана подобаващо в Мумбай, Виена и в Тел Авив, където той близо пет десетилетия ръководи Израелската филхармония, съобщи bnr.bg. В концертите са участвали Ицхак Пърлман, Пинкас  Цукерман и съпругата му - виолончелистката Аманда Форсайт, Андреа Бочели и др.  

„Израел е моят втори дом. Първият е Индия. Тук съм официално от 1969 г. на длъжността музикален директор и това е моето „приемно семейство“. Когато седна на пулта, се чувствам съвсем у дома си. Това наистина е кулминацията за мен през последните 47 години. Много съм щастлив, че моите колеги Цуркерман, Пърлман, както и Катя Буниатишвили от Грузия - победителката в конкурса "Артур Рубинщайн", дойдоха за да ме почетат с таланта си по случай моя рожден ден. Те свириха и за моята вярна израелската публика. Почувствах се на седмото небе”, каза диригентът на пресконференция. 

Пред кореспондента на БНР в Тел Авив Феня Декало Мета разказва, че е бил България през 1976 г. и би дирижирал с огромно удоволствие на българска сцена, ако го поканят. Предстои му да работи във Виена, в операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус с българката Красимира Стоянова.

Мета е роден в Бомбай в дома на цигулар, основател на местната филхармония. Родителите му се надяват да стане лекар, а той мечтае да дирижира или да стане играч на крикет. Напуска медицинското училище и на 18 г. пристига във Виена, за да учи в музикалната академия. На 25 г. вече дирижира във Виена и Берлин. От 1969 г. е диригент на филхармонията в Израел. По време на 6-дневната война през 1967 г. отменя концерти в Париж и Будапеща и лети от Ню Йорк до Израел, за да бъде с музикантите си. Полетът му е спрян в Рим и той продължава с товарен самолет. „Бяхме само аз, шефът на израелската банка и репортер от „Нюзуик”, спомня си маестрото. Той никога не е гласувал през живота си, защото е с индийско гражданство. Сред най-известните му изяви е концертът с тримата тенори – Павароти, Доминго и Карерас в началото на ХХ век. 

Мета мечтае да доживее момента, когато араби ще свирят в Израелската филхармония, и смята, че този момент наближава. Иска да доживее и 120, за да може да изсвири Вагнер в Тел Авив, споделя пред mako.co.il. 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...