КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

Жерар Косе няма да успее да пристигне в София за концерта със Софийската филхармония на 25 ноември заради Ковид пандемията. На негово място ще имаме удоволствието да слушаме  Людмил Ангелов, който ще представи Първи концерт за пиано от П. И. Чайковски. В програмата са включени и: Х. Берлиоз - Увертюра „Римски карнавал" и С. Прокофиев - избрани откъси от балета "Ромео и Жулиета". Диригент на вечерта е маестро Ян-Латам Кьониг.

 Едно от най-обичаните произведения на всички времена, концертът за пиано на Чайковски впечатлява със своята виртуозност, ефектност, подчертана патетичност и романтично опиянение. Блестящата техника и изключително красивият и завладяващ тематизъм определят музиката и в трите му части. При първото му представяне Ханс фон Бюлов оценява идеите на Концерта с думите „оригинални", „благородни", „мощни", „интересни", „изобилни" и пр. С този Концерт, както и с Шестата си симфония, Чайковски се прощава с публиката на последния, дирижиран от него концерт, при откриването на Карнеги хол в Ню Йорк. От 1958 Първият концерт е в задължителната програма на Международния конкурс „Чайковски".

 Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската Филхармония, "Музикферайн" във Виена, "Концертгебау" в Амстердам, "Плейел" и "Гаво" в Париж, "Линкълн Център" в Ню-Йорк, "Ла Скала" в Милано, "Алтеопер" във Франкфурт, "Херкулес" в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, "Аудиторио Насионал" в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония и Националната опера във Варшава, KBS в Сеул и много други.

Людмил Ангелов е носител на наградата "Аполон Токсофорос" и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 е награден от Министерството на културата на Полша с медал "Глориа Артис" за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фр. Шопен" във Варшава през 2010, 2015 и 2020 г.

 Роденият във Великобритания Ян Латам-Кьониг е музикален директор на "Новая опера" в Москва от 2011 г. и главен диригент на Фландърския симфоничен оркестър в Бурж, Белгия. Има ангажименти с Нов национален театър в Токио, Финландската и Полската национална опера, Държавния театър в Сантяго. Музикален директор е на Вроцлавската филхармония и на Певческия фестивал Вратиславия. Артистичен директор е на Cantiere Internazionale d'Arte в Монтепулчиано, на Младежка филхармония Яначек, оркестъра в Порто, Театро Масимо в Палермо, Orquesta Filarmónica de la UNAM в Мексико сити. Гостува на различни оркестри в Съединените щати (Филхармонията на Лос Анжелис, Камерния оркестър на Сейнт Пол), Япония (Токио Метрополитен Симфони и Токио симфони), Франция (Оркестъра на Френското радио и Националния оркестър на Бордо), на водещи европейски оркестри – Холандската радио филхармония, Ротердамска филхармония, Датски и Шведски радиооркестри, Стокхолмска, Дрезденска филхармония, Радиосимфоничен оркестър – Берлин и др. Многократно гостува в Италия. От 2001 дирижира с оркестъра на Академия Санта Чечилия цикъл Бетовенови концерти с участието на Евгени Кисин. През 2004 поставя премиерно в Чили Питър Граймс, дирижира концерти в Токио, Амстердам и Буенос Айрес.

 Латам-Кьониг заема поста музикален директор на Филхармоничния оркестър на Страсбург и на Националната опера на Рен (1997-2002). Поставя Пучини, Р. Щраус, Бритън. Спектакълът, дирижиран от него, "Диалози на кармелитките" от Пуленк печели наградата Клод-Ростан за най-добра регионална оперна постановка (1999), както и Diapason d'or за най-добра видеореализация на опера (2001). В Стасбург репертоарът му включва Макбет, Бохеми, Питър Граймс, Тристан и Изолда, Пелеас и Мелизанда, Кармен и операта Die Tote Stadt на Ерих Корнголд. Гастролира с Венус и Адонис на Ханс Вернер Хенце (в Генуа), Тоска (Опера на Бастилията), Диалозите на кармелитките, Йенуфа, Хамлет (Кралска датска опера) и Ломбардци (Сантяго де Чили). Редовно дирижира оркестрите в Шатле и Баден-Баден.

За съжаление вече няма да имаме възможност за организирана мобилна лаборатория на място в залата и всички, които нямат Зелен сертификат трябва сами да се погрижат за своето тестване. Благодарим за разбирането! 

  • ЖИВОТ С ИДИОТ

    Теодор Ушев: Идиотизмът превзема света

     „Живот с идиот“  живееше в мен 20 и няколко години, и все не намирах смелост да посегна към него. Знаейки, че ще бъде много трудно да види бял свят, където и да било, поради начина, по който е разказан", казва аниматорът. 

„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”

Жозе Сарамагу, португалски писател, роден на 16 ноември преди 103 години

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

“Рожден ден”, но не за последно (ревю)

 

“Рожден ден” е стегнат и добре конструиран филм, операторската работа на Георги Челебиев е безупречна, а музиката на Георги Стрезов е въздействена и функционална.

Кожата на руснаците

 

Отговорът на въпроса защо руснаците са фашисти? Прост е той, лесен: защото са народ, който няма достойнство. И изглежда, никога не е имал. Затова онези от руснаците, които искат да живеят с достойнство, руският народ и руската власт ги обявяват за предатели. И заедно ги прогонват… И заедно ги убиват…  

Един висок провал

 

Впечатления на един литератор от филма на Франсоа Озон „Чужденецът“...