СИЙКА ЛАПАЧКА

Най-очакваното събитие още в началото на звездната оперна 2024 година на Старозагорската опера ще се състои на 9 февруари. От 19 часа ще бъде представен спектакъла на операта „Отело” от Джузепе Верди. Звезден солистичен състав ще очарова почитателите на оперното изкуство, които ще имат неповторимия шанс да видят и чуят за първи път в ролята на Дездемона златния глас на България оперната дива Красимира Стоянова. Световният баритон Желко Лучич ще се превъплъти в ролята на коварния Яго, а българският тенор с международна кариера Милен Божков ще направи своя сценичен дебют в ролята на Отело. Спектакъла ще дирижира маестро Ивайло Кринчев. Възстановката е на режисьора Огнян Драганов. В спектакъла на 9 февруари участват още солистите Ивайло Йовчев (в ролята на Касио), Александър Марулев (Лодовико), Вивиен Георгиев (Емилия), Стоян Буюклиев (Родриго), Живко Добрев (Монтано), оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.

Звездата на Метрополитън опера – сръбският баритон Желко Лучич гостува за трети път в Старозагорската опера. За първи път почитателите на неговото изкуство го видяха през лятото на 2021 година на сцената на Античния форум „Августа Траяна” в ролята на барон Скарпия от операта „Тоска” от Пучини, а през лятото на 2023 година – блесна отново на открито в ролята на Граф ди Луна от операта „Трубадур” на Верди. На 9 февруари меломаните ще го видят в още една негова коронна роля, донесла му световно признание на най-големите оперни сцени.

Тенорът Милен Божков гостува за втори път на сцената на Старозагорската опера – зрителите още си спомнят неговия великолепен Дон Хозе от операта „Кармен” на Бизе. В ролята на Отело Милен Божков дебютира през 2022 година в концертното изпълнение на едноименната опера на Верди на сцената на Летния театър във Варна в звездната компания на Красимира Стоянова (Дездемона) и Владимир Стоянов (Яго) под диригентството на маестро Павел Балев. Сега – на 9 февруари ще направи и своя сценичен дебют в любимата роля на Отело в спектакъла на Старозагорската опера.

„Отело“ от Джузепе Верди на Държавна опера-Стара Загора е впечатляваща постановка, създадена с изключителното съдействие на общината в града. С нея на 24 ноември 2014 г. бе открито  45-тото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Сценографията и костюмите на „Отело” са последната съвместна работа на художниците Цветанка Петкова-Стойнова и Борис Стойнов, свързани трайно със Старозагорската опера и оставили ярка следа в облика на съвременното българско оперно и балетно изкуство.

 

ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА КРАСИМИРА СТОЯНОВА  

 Красимира Стоянова в ролята на Дездемона - личен архив

Прелиствайки страниците на десетки статии за изявите на сопраното Красимира Стоянова през последните години, се срещаме с възторжените отзиви на професионални критици и почитатели от всички краища на света. Оперната дива е определяна като „поздрав от златния век на оперното пеене. Когато добрите във всичко все още бяха на сцената, когато Моцарт и Верди не формираха вокален контраст, когато звезди без блясък блестяха на небесния свод – и то сами, а не благодарение на PR или пазарни усилия. Стоянова, най-универсалната от всички настоящи сопрани от клас А, не би била подходяща за никакви фанфари, както можете да видите и чуете във всяка певческа фраза, която извайва”.

При всяка роля на оперната дива тя е титулована през годините за „най-добрата на всички времена”, „кралицата на вечерта”, „грандиозна Стоянова”, „събитието Красимира Стоянова”, „гласът-страдивариус”, „зашеметяваща Стоянова”, а ето и няколко реда от отзив  със заглавие:

„Една необикновена Красимира Стоянова извисява възраждането на „Кавалерът на розата” във Виена”: „Гласът й, разкошен, топъл и пълен с цветове, се издигаше с полирана красота над оркестъра и се свеждаше до съзерцателен шепот по време на монолога на Маршалката в първо действие. Човек можеше да проследи контура на мислите на тази аристократична жена, нейния страх от остаряването и нейната мъдрост приемайки всичко, което й поднася  съдбата, тъй като Стоянова очертава всяка дума и реплика с яснота и мисъл. Играта й беше невероятна, тъй като всеки поглед, всяко накланяне на главата и тихата й поза излъчваха достойнство, авторитет, тъга и нежност. Нямаше нужда от субтитри на какъвто и да е език, когато Стоянова пристигна в странноприемницата в трето действие. Беше спиращо дъха, сърцераздирателно, майсторско изпълнение.” /24.12.2022,  Ако Имамура, https://bachtrack.com/.

 Красимира Стоянова /Дездемона/, Хосе Кура /Отело/ - Метрополитън опера - личен архив

И още:

„Лъчезарният сопранов глас на Красимира Стоянова е перфектен за този репертоар, чийто характер тя може да изрази напълно. Тя намира точната характеристика за всяка роля, има готови верните цветове и напълно се потапя в ролята, овладява я, въплъщава героините на сто процента и с цялата страст, с която разполага. Нейният творчески талант е толкова стилен и уверен, че емоционалната страна е изразена напълно правилно и с вкус. Само по този начин може да даде на любителя на операта интензивно изживяване на музиката, отвъд вокалното удоволствие…” /pizzicato, 22/12/2016/.

„Стоянова впечатлява с вокалното си техническо и стилово съвършенство, което използва по възхитително непретенциозен начин. Никакви ридания, никакви спонтанни „естествени звуци“ не са интегрирани тук, за да поддържат музикалното съдържание, нито вокалните недостатъци трябва да бъдат прикривани с такива средства. Сопраното интерпретира персонажите на Верди, използвайки единствено вокалните си възможности – а те са огромни…”/klassik.com, Бенджамин Кюнцел, 3 юли 2014 г./.

„От първата до последната нота тя придава на своята Дездемона форма на достоверност, която незабавно трогва. Дори начинът, по който тя претворява името „Отело” в звук в края на любовния дует, е безпогрешен. В четвъртото действие сопраното омагьосва с ефирно дискантно пиано и спиращо дъха легато. Учудващо е с каква привидна лекота Стоянова успява да води гласа си, как развива онези деликатни високи нотки от буйната средна гама или ги докосва неочаквано. Красмира Стоянова е истинският център на този запис. Трябва да се чуе тази Дездемона.”/ klassik.com, 1 март 2014 г./

 

КРАСИМИРА СТОЯНОВА е родена във Велико Търново. Завършва Средното музикално училище “Веселин Стоянов“ в Русе със специалност цигулка. Дипломира се в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика, след което работи няколко години като цигуларка в Пловдивската филхармония, Академичния оркестър при Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър.

Своя професионален дебют като оперна певица прави с ролята на Джилда в операта „Риголето“ от Верди през 1995 година в Софийската националната опера, където през следващите 4 години участва в новите постановки на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Еврейката“ от Халеви, „Гуарани“ и „Фоска“ от Гомес.

След успешен дебют в Щаатсопер Виена през 1998 г. е ангажирана в ансамбъла на театъра, където от 1999-а до 2003 г. е щатна солистка.

От есента на 2003 до момента е постянен гост-солист там. В същия театър участва в новите постановки на оперите „Фалстаф“ / Аличе, „Вилисите“ / Анна, „Отело“ / Дездемона, „Дон Карлос“ / Елизабета, „Ариадне от Наксос“ / Ариадне, „Русалка“, а освен това пее в спектаклите на „Травиата“ / Виолета, „Бохеми“ / Мими, „Палячи“ / Неда, „Турандот“ / Лиу, „Хофманови разкази“ / Антония, „Сватбата на Фигаро“ / Графиня, „Дон Жуан“ / Донна Анна, „Симон Боканегра“ / Амелия,  „Еврейката“ / Рашел и др.

През 2009 г. Красимира Стоянова е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“ на Щаатсопер-Виена.

Нейната международна кариера се развива бързо и я отвежда в най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер, Щаатсопер и Концертхаус Берлин, Музиферайн и Концертхаус Виена, Залцбургски фестивал, Номори опера Токио, Театро Колон Буенос Аирес, Баварската опера Мюнхен и др.

След дебюта й през есента 2001 г. в Метрополитън опера в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди следват през годините до сега спектакли на „Турандот“ и „Бохеми“ от Пучини, „Дон Жуан“ от Моцарт, „Отело“ и „Аида” от Верди, „Палячи“ от Леонкавало и „Кармен“ от Бизе.

През лятото на 2003 г. с ролята на Антония в операта „Хофманови разкази“ от Офенбах дебютира на Залцбургския фестивал, където през годините пее в концерти под диригентството на Рикардо Мути, Зубин Мета, Марис Янсонс.

През 2014 г. пее в посветената на 150-тата годишнина от рождението на Рихард Щраус постановка на „Кавалерът на розата“, която, след като има голям успех, е повторена и през лятото на 2015 г. На същия фестивал през 2016 г. изпълнява главната роля в новата  постановка на операта “Любовта на Даная“ от Рихард Щраус. Пак там през 2017 участва в концертно изпълнение на „Лукреция Борджиа“ от Доницети, както и песенен рецитал.

Работила е с диригентите Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, Сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинг, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати и др.

Красимира Стоянова е записала 4 компакт диска с оперни арии към звукозаписна компания „Орфео“, наградени с различни престижни награди –

  • „I palpiti d’amor“  – с диригент Фридрих Хайдер
  • „Slavic opera arias“ – с диригент Павел Балев
  • „Verdi“ – с диригент Павел Балев
  • “Verismo“ – с диригент Павел Балев
  • И четирите диска са с Мюнхенски радио оркестър.

Към Музикална къща „Гега Ню“ е записала диска „Sogno d’Or“  с всички публикувани песни на Пучини. Има издадени дискове от концерти с нейно участие с оркестрите на: Баварското радио, Чикагски симфоничен оркестър, Концертгебау, Виенски симфоници под диригентството на Марис Янсонс, Рикардо Мути и Жорж Претр, "Отело“ на Верди с диригент Рикардо Мути и Чикагския симфоничен оркестър, “Мария ди Роан“ от Доницети за „Опера Рара“, „Дзингари“ на Леонкавало  с диригент Карло Рици, за „Опера Рара“.

Издадени са DVD с нейно участие:

  • „Еврейката“ от Халеви с Щаатсопер-Виена
  • „Отело“ от Верди с Театро Лисео-Барселона
  • „Евгений Онегин“ от Чайковски с Нидерландска опера-Амстердам
  • „Евгений Онегин“ от Чайковски с Краска опера Ковънт Гардън-Лондон
  • „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус от Залцбургски фестивал. “Любовта на Даная“ от Рихард Щраус от Залцбургски фестивал “Реквием“ от Верди с Оперния театър-Цюрих

Камерната музика е изключително обичан жанр от Красимира Стоянова.

Имала е песенни вечери в Карнеги хол-Ню Йорк, Щаатсопер и Музикферайн-Виена, Опера Бастий-Париж, Операта във Франкфурт, Баварската опера-Мюнхен, Миланската Скала, Оперния театър в Цюрих, на фестивала “Пиано Екстраваганца“ в София, на фестивала “Вечери в Балабановата къща“, както и на ММФ “Мартенски музикални дни“.

 Снимките са предоставени на skif.bg от пресцентъра на операта в Стара Загора

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

„Да пиеш по цял ден е много по-трудно, отколкото да си инжектираш хероин. Алкохолът е истинска отрова.“

Ейми Уайнхаус, английска певица, родена на 14 септември преди 43 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Защо сме толкова еднакви?

 

 Джон Ланчестър на пръв поглед не клейми социалните мрежи, но индиректно романът му е присъда над един свят, който позволява през чатботове да се крадат биографии и да се наказват невинни.

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона