На 20 февруари, четвъртък, от 18 ч. ще бъде открита изложба на Дечко Узунов (1899 - 1986) "Едно пътуване до Китай", подредена в столичната  галерия-музей "Дечко Узунов".  В художественото пространство на филиала на СГХГ могат да бъдат видени произведения на художника, изпълнени с маслени бои, акварел, креда, молив и др. Включени са над 20 графични и живописни творби, част от колекциите на Художествена галерия – Казанлък, Софийска градска художествена галери и Художествена галерия „Дечко Узунов“.

Динамичният житейски и творчески път на художника Дечко Узунов го отвежда на различни места по света. Една от тези страни е екзотичният Китай. В настоящата изложба е представен визуален разказ от произведенията на автора, създадени при пътуването му до там. Придружаващият изложбата обяснителен текст ни препраща в годините, когато Дечко Узунов и графикът Веселин Стайков са включени в културния обмен между България и Китай, започнал от средата на 50-те години на ХХ в. Двамата художници прекарват в страната домакин от февруари до април 1958 г., като посещават множество забележителности.

След прибирането си в България Дечко Узунов подготвя проект, с който да сподели видяното от него в азиатската страна. На 15 октомври в столичната галерия на булевард „Руски“ № 5 той показва изложба със заглавие „Пътуване из Китай“. Събитието е отбелязано на страниците на водещия всекидневник „Работническо дело“. Самият автор публикува текст по темата в списание „Изкуство“. От статиите става ясно, че художникът е решил да представи предимно пейзажи, изпълнени в техниките маслени бои и акварел. Сред подбраните от него творби са такива с градски сюжети, като „Свободен Шанхай“, „Платноходки на пристанището на Кантон“, „Улица в Суджоу“, „Улица в Кантон“ и „Шанхай“, от историята на страната – „Китайска стена“, „Летният дворец в Пекин“, „Из стария Шанхай“, от природата –  „Шанхай – р. Хуанпу“, „Пред парка в Суджоу“ и др.

ДЕЧКО УЗУНОВ е един от най-големите майстори на съвременната българска живопис. Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Специализира  в Мюнхен, където живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.