Програма „Поколения“ представя ученици на Дечко Узунов. Утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.

Живописката Дора Кънчева (1926–2013) е една от видните ученици на големия творец. Важен спомен за това каква е тя като личност и автор пази изкуствоведът проф. Марин Добрев, който споделя:

„Всеки ден, в който стоеше с четка пред статива, за нея бе празник. Живописта й провокира със звучната си цветност и експресивност, с излъчващото се удоволствие от творението, с младежката си откровеност и мъдростта на посланията. Обсебилата я страст към живописта определяше нейните пътища към природата, към изкуството и към живота. (…) Рисуваше, докато ръката й можеше да държи четка. Една от последните си картини тя нарече „Легенда за живата вода“. Това заглавие е своеобразна метафора за същинското й присъствие в изкуството“.

Завършила образование си в началото на 50-те години на ХХ в., Дора Кънчева излиза от Художествената академия в София, обогатена от уроците на Дечко Узунов. Уроци, които не само спомагат развитието ѝ в изкуството, но ѝ дават възможност да върви уверено по пътя на живота. Повече от петдесет години тя ще рисува неуморно. Намирайки вдъхновение в архитектурата и улиците на големи и малки градове, както и в скътаните в планината подбалкански села. Често изобразява стари църкви, манастири, рибарски хижи, морето с плаващите или закотвени лодки, цъфналите през пролетта дървета и др. Творби на авторката са притежание на почти всички държавни галерии у нас, както и на множество частни колекционери по цял свят.

Пейзаж от с. Шишковци, 1978

маслени бои върху платно, 81 х 100 см

Художествена галерия – Стара Загора

------------------

В експозицията „Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място. Пристанища, пазари („Пейзаж – Созопол, „Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които „продължават да трептят“ и през времето.

Изложбата „Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия „Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Роки е това - гордост, репутация и отказ да бъде поредният скитник в квартала.”

Силвестър Сталоун, американски актьор, роден на 6 юли преди 76 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот