Иван Христов (1900-1987), Старият Пловдив, 1942, маслени бои, шперплат, 54 х 62,5 см

--------------------

МАРИЯНА АВРАМОВА

 „Някъде“ е първата изложба на столичната галерия „Лоранъ“ за годината, която представя само пейзажи.

Някъде е неопределено място, което вдъхновява авторите да гооткрият, съпреживеят, изобразят и обобщят в художествениобразис пластически средства. 

Част от включените произведения са на: Дечко Узунов, Борис Денев, Николай Абрашев, Александър Петров – Лавандулата, Иван Табаков, Христо Йончев – Крискарец, Давид Перец, Рафаел Михайлов, Иван Христов и др.

С няколко думи ще отбележим четири, силно отличаващи се по своя експресивен език творби. 

Особен и нетрадиционен за Борис Денев еесенен пейзаж от 30-те години на ХХ в. Силното напластяване с шпакла на живописна материяни въвежда във въображаемо пространство, което посвоя характер напомняцветенвихър. При внимателно вглежданевпетната, откриваме малка пътечка, която се губи в каменисти чукари ипропасти. Сред тях различаваме пастир, който превежда кози през планинска пътека. Липсата на дълбочина и въздушно изсветляване на цвета сплесква плановете на картината в декоративно пространство, което ни препраща към  абстракцията. 

Картината„Венеция” на Дечко Узунов е от 1962 г. Творбата е интересна не само с композиционното си решение, но и с това, че буди интерес, когато е показана през 60-те години в обща художествена изложба. Тогава, с още няколко произведения приковават вниманието на публиката с модерния си художествен изказ и бележат раздялата с нормативната естетика и тематика.

 За първи път в експозиция влиза творбата „Кафене” на Николай Абрашев с разпознаваемия му стил от 30-те години. Авторът е вкарал есенния мотив в елегантна дизайнерска цветност изаедно с комбинацията на права и обратна перспектива създават непринудено и раздвижено пространство. Тези средства привнасят мекота и спокойствие в платното. 

Обратното се получава в картината на друг живописец Александър Петров –Лавандулата, който извежда светлината и изпепеляващото слънце в предния план, за да ги противопостави на тъмното небе в ориенталския си пейзаж от гр. Хива от 60-те години. Неправилните лини и тяхното криволичене към убежните точки допълват неспокойствиетона маркираните азиатски обекти.

И отново няма да разкрием всичко в текста, за да оставим любопитството ви да ви доведе в галерията, за да видите подбраните двадесетина произведения. 

Александър Петров – Лавандулата (1916-1983), Пейзаж от гр. Хива, Узбекистан, 1960, маслени бои, картон, 33 х 48 см 

-------------------

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.