Догодина се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод Софийска градска художествена галерия и галерия „Дечко Узунов“ представят експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по- късни периоди. Изложбата „Мария Столарова. Отстоявана естетика“ е част от програма „Поколения“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия, и ще бъде отрита на 28 ноември от 18 ч. 

МАРИЯ СТОЛАРОВА има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в експозиции в чужбина – Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и е удостоена със званието „Заслужил художник“. Самостоятелните й изложби са отразени нееднократно със статии в сп. „Изкуство“ и различни ежедневници, което свидетелства за интереса на критиката към творчеството ѝ. Творбите й привличат внимание още при първата самостоятелна изложба, която тя организира през 1962 г., посветена на индустриалния пейзаж и новите заводски форми. Тя е от поколението автори, които стъпват на художествената сцена през 60-те години на ХХ век. Това е десетилетие, характеризиращо се с подем в българското изкуство, свързано с редица социокултурни фактори, отразили се върху утвърждаването на нови теми, жанрове и похвати. 

В пластическо отношение в живописта на Мария Столарова се наблюдават редица аналогии с изкуството от 30-те години на ХХ век, отколкото с така наречената пропагандна живопис, характерна за времето на социализма, в което ѝ се налага да твори и отстоява естетическите си възгледи. Индустриалните ѝ пейзажи бележат един от най-важните етапи от развитието на българската живопис – първите модерни платна на тази тема, изчистени композиционно, с подчертана конструктивна форма и синтетичен колорит, полаган велатурно. През 70-те години творчеството ѝ стига до зрял етап на развитие, в който се очертават трите основни жанра, в които работи: индустриален пейзаж, натюрморт и портрет.

В колекцията на Софийска градска художествена галерия присъстват редица важни творби на Мария Столарова, създадени през 60-те и 70-те години на ХХ век, сред тях са: „Индустриален пейзаж“, „Портрет на Методи Андонов“ и „Мерсия Макдермот“, натюрмортът „Камбанки“. С подкрепата на семейството на художничката в настоящата експозиция са представени и по-малко известните нейни ранни произведения, както и творбата „Автопортрет“, създадена в средата на 50-те години на ХХ век. 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.