Догодина се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод Софийска градска художествена галерия и галерия „Дечко Узунов“ представят експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по- късни периоди. Изложбата „Мария Столарова. Отстоявана естетика“ е част от програма „Поколения“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия, и ще бъде отрита на 28 ноември от 18 ч. 

МАРИЯ СТОЛАРОВА има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в експозиции в чужбина – Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и е удостоена със званието „Заслужил художник“. Самостоятелните й изложби са отразени нееднократно със статии в сп. „Изкуство“ и различни ежедневници, което свидетелства за интереса на критиката към творчеството ѝ. Творбите й привличат внимание още при първата самостоятелна изложба, която тя организира през 1962 г., посветена на индустриалния пейзаж и новите заводски форми. Тя е от поколението автори, които стъпват на художествената сцена през 60-те години на ХХ век. Това е десетилетие, характеризиращо се с подем в българското изкуство, свързано с редица социокултурни фактори, отразили се върху утвърждаването на нови теми, жанрове и похвати. 

В пластическо отношение в живописта на Мария Столарова се наблюдават редица аналогии с изкуството от 30-те години на ХХ век, отколкото с така наречената пропагандна живопис, характерна за времето на социализма, в което ѝ се налага да твори и отстоява естетическите си възгледи. Индустриалните ѝ пейзажи бележат един от най-важните етапи от развитието на българската живопис – първите модерни платна на тази тема, изчистени композиционно, с подчертана конструктивна форма и синтетичен колорит, полаган велатурно. През 70-те години творчеството ѝ стига до зрял етап на развитие, в който се очертават трите основни жанра, в които работи: индустриален пейзаж, натюрморт и портрет.

В колекцията на Софийска градска художествена галерия присъстват редица важни творби на Мария Столарова, създадени през 60-те и 70-те години на ХХ век, сред тях са: „Индустриален пейзаж“, „Портрет на Методи Андонов“ и „Мерсия Макдермот“, натюрмортът „Камбанки“. С подкрепата на семейството на художничката в настоящата експозиция са представени и по-малко известните нейни ранни произведения, както и творбата „Автопортрет“, създадена в средата на 50-те години на ХХ век. 

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.