Догодина се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод Софийска градска художествена галерия и галерия „Дечко Узунов“ представят експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по- късни периоди. Изложбата „Мария Столарова. Отстоявана естетика“ е част от програма „Поколения“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия, и ще бъде отрита на 28 ноември от 18 ч. 

МАРИЯ СТОЛАРОВА има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в експозиции в чужбина – Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага и др. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I и II степен и е удостоена със званието „Заслужил художник“. Самостоятелните й изложби са отразени нееднократно със статии в сп. „Изкуство“ и различни ежедневници, което свидетелства за интереса на критиката към творчеството ѝ. Творбите й привличат внимание още при първата самостоятелна изложба, която тя организира през 1962 г., посветена на индустриалния пейзаж и новите заводски форми. Тя е от поколението автори, които стъпват на художествената сцена през 60-те години на ХХ век. Това е десетилетие, характеризиращо се с подем в българското изкуство, свързано с редица социокултурни фактори, отразили се върху утвърждаването на нови теми, жанрове и похвати. 

В пластическо отношение в живописта на Мария Столарова се наблюдават редица аналогии с изкуството от 30-те години на ХХ век, отколкото с така наречената пропагандна живопис, характерна за времето на социализма, в което ѝ се налага да твори и отстоява естетическите си възгледи. Индустриалните ѝ пейзажи бележат един от най-важните етапи от развитието на българската живопис – първите модерни платна на тази тема, изчистени композиционно, с подчертана конструктивна форма и синтетичен колорит, полаган велатурно. През 70-те години творчеството ѝ стига до зрял етап на развитие, в който се очертават трите основни жанра, в които работи: индустриален пейзаж, натюрморт и портрет.

В колекцията на Софийска градска художествена галерия присъстват редица важни творби на Мария Столарова, създадени през 60-те и 70-те години на ХХ век, сред тях са: „Индустриален пейзаж“, „Портрет на Методи Андонов“ и „Мерсия Макдермот“, натюрмортът „Камбанки“. С подкрепата на семейството на художничката в настоящата експозиция са представени и по-малко известните нейни ранни произведения, както и творбата „Автопортрет“, създадена в средата на 50-те години на ХХ век. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков