Откриването на изложбата „Генко Генков. Отвърд видимото. 100 години от рождението на художника“ събра в зала „2019“ към Градска художестевна галерия в Пловдив ценители, галеристи, колекционери, хора, предани на изкуството, съобщи Милена Китипова, главен уредник. Интересът към експозицията, представяща над 50 картини, нарисувани от Генко Генков между 1949 и 2005 година, събрани от много публични и частни колекции вцялата страна, само доказва значимостта на този български художник сред знаковите имена в историята на изкуството ни. 

Изложбата е резултат от голямо проучване и подбор, извършени от кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев, Наташа Ноева, Ана Топалова (асистент куратор) от Софийска градска художествена галерия и показана с голям успех в нейното пространство през 2023-а. Пловдивската публика може да я разглежда до 6 март. 

По време на откриването кураторът Красимир Илиев заяви:

„Щастлив и благодарен съм за поканата от екипа на Градската галерия в Пловдив да се покаже в тази зала изложбата на Генко Генков. Това пространство е съвсем различно от нашето. То е много по-невероятно, по-изчистено и особено на дневна светлина могат да се видят брилянтните цветове на Генко. Разказът е по-различен. Когато започнахме да работим по тази изложба, имахме няколко много сериозни предизвикателства. Моята част от работата в екипа беше да изчистя цялата митология, която се беше събрала около Генко Генков“.

 

В резултат на нелеката задача да се направи биографичен разказ за Генко, в който всяка една точка да бъде подкрепена със съответния документ, се установяват и записват в големия каталог към изложбата редица корекции на дългогодишни твърдения. Генко Генков постъпва в Художествената академия още през 1941 г., а не две години по-късно. Започва да учи при и едва по-късно при Дечко Узунов. И нещо любопитно- при Митов получава шестици, а при Дечко Узунов – четворки. Записва се първо стенопис, после се отказва от нея. Неговите митарства, кратката му военна служба в Сливен, както и малките му бунтове, за които се знае от разкази на негови колеги, удължават следването му до 1949 г. 

Още по-важно е изясняването на истината затварян ли е Генко Генков в концлагера в Белене. Изследванията на документите сочат, че през 1956-а за една година е въдворена неговата житейстка спътница по това време Гертруда. „С Гертруда сме в Белене“ пише художникът върху свой автопортрет с въглен. Изводът, който Красимир Илиев прави, е, че случилото се е толкова травмиращо за този свръхчувствителен човек, че той преживява изпращането на неговата половинка в концлагер като свое преживяване.

Макар и в чест конфликт с нормативното изкуство и вездесъщите художествени комисии по време на социализма живописецът създава огромно по обем и разнообразно като технически похвати и експерименти творчество. Това поставя друго предизвикателство пред специалистите – да докажат по несъмнен начин автентичността на някои негови нетипични работи.

Те откриват „желязна логика в хронологията неговото творчество“. Изложбата започва с един необичайно нежен, в розово, ранен пейзаж от Генко от 1949 г.– сватбения му подарък за неговата състудентка Магда Абазова. Както подчерта кураторът, творбата не се покрива с нашата представа за един „хулиганстващ художник“ с ярки драматични цветове. Но в края на творческия си път той отново се връща към розови чисти тонове, към една своеобразна „калиграфия“ на правенето на картината, с които всъщност е и започнал. 

„Ако се вгледате във всяка от неговите картини, ще видите едно трептящо живописно сърце, чиста искреност и винаги смелост и дързост“ – обобщи изкуствоведът.

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…