Иван Кирков и Дечко Узунов при изписването на таваните на фоайето и Зрителна зала в Народен театър „Иван Вазов“, 1976

------

Художникът Дечко Узунов (1899 - 1986) и днес продължава да привлича вниманието на изследователите с многобройните си творчески проявления. Освен в областта на изящното изкуство той се изявява и в монументалното. Разработва редица проекти в различни направления, но от тях реализира само една част под формата на стенописи, мозайки и витражи. На 29 февруари, четвъртък от 18 ч. в столичната галерия-музей "Дечко Узунов" ще бъде открита изложбата: "Дечко Узунов. Светско монументално изкуство. 125 години от рождението на художника"

 "Събитието е част от партньорския проект „Дечко Узунов. 125 години от рождението на художника“, осъществен от Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък, и Държавна агенция „Архиви“. То включва в себе си реализирането на редица изложби. Настоящата е една от тях, като също е и първа част от документалната експозиция „Дечко Узунов. Монументално изкуство“. В периода февруари – юни 2024 г. зрителите ще имат възможност да видят архивни снимки, проекти и творби, чрез които е направен опит да се създаде визуален разказ за това как протича развитието на Дечко Узунов в областта на светското монументално изкуство", разказват организаторите.

От края на 20-те до началото на 80-те години на ХХ в. Дечко Узунов създава, макар и не често, редица значими монументални произведения. До нас са достигнали над десет паметника, свидетелстващи за големия му художествен потенциал. В периода от второто до четвъртото десетилетие на миналия век той работи в редица частни домове, в които създава предимно стенописи.

През 30-те години художникът е поканен да оформи българския павилион на Международното изложение в Париж (1937) и прави стъклопис за заседателната зала на Българската народна банка (1939). В началото на следващото десетилетие той се занимава с фасадата на Министерството на вътрешните работи и народното здраве (1941), като работи и стенопис за Съдебната палата в София (1942). През 50-те години на ХХ в. се създават малко монументални творби и в това отношение Узунов не е изключение, като той работи в колектив при оформянето на Софийската опера и балет (1954/5).

В шестото десетилетие на века Узунов изписва Българския културен институт във Варшава (1961), а у нас прави мозайка в Карлово (ок. 1965). През 70-те и 80-те години на ХХ в. работи в: Операта в Стара Загора (1971), Мавзолея на Георги Димитров (1974/5), Народния театър „Иван Вазов“ в София (1976), резиденция „Бояна“ (1979), хотел „Казанлък“ (1980), Националния дворец на културата (1981) и др.

Дечко Узунов пред фасадата на Министерство на вътрешните работи и народното здраве на ул. „6-ти септември“, 1941.

-------

 

Стенопис в апартамента на Пенка и Нейко Нейкови, 1928

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

Брайън Де Палма, американски режисьор, роден на 11 септември преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.