Експозицията “Голямото надлъгване – към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал”, която е част от календара на събитията, посветени на 125-ата годишнина от рождението на твореца, ще бъде открита на рождения му ден 22 февруари в художествената галерия в Казанлък.

Това съобщи за БТА директорът на културния институт д-р Пламен Петров, който е и куратор на изложбата. 

Проектът се организира от галерията в партньорство със Софийска градска художествена галерия, Държавна агенция “Архиви” и Българската телеграфна агенция, а в експозицията са включени творби, които са част от ретроспективната изложба на художника от 1969 година. 

На 14 март 1969 година първият секретар на централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на министерския съвет Тодор Живков от трибуната на отчетно-изборната конференция на столичната организация на Димитровския комунистически младежки съюз констатира, че „Властта над изкуството е власт над човешката душа“, напомня д-р Петров. Месец по-късно в столицата художникът и председател на Съюза на българските художници (СБХ) Дечко Узунов подрежда своя самостоятелна и ретроспективна изложба, с която да отбележи 70-ата годишнина от своето рождение. Откриването й е поверено на Богомил Райнов, а на събитието присъстват политици, ръководители на творчески съюзи, изтъкнати дейци на културата, както и много почитатели на твореца.

Печатните медии са изпълнени с публикации, отразяващи събитието, а Богомил Райнов изтъква, че

„в изписаните с подкупваща непосредственост и сякаш спонтанно създадени платна майсторът Дечко Узунов постига сложен и плътен синтез на всички свои досегашни завоевания като живописец и декоратор не за да ни покаже вече реализираните си възможности, а за да отиде отвъд постигнатото, за да направи още веднъж една едра крачка по своя дълъг и плодоносен път. И ето че наново откриваме българската земя и българските хора, изправяме се отново пред обаятелните образи, родени от съчетанието на два непресъхващи извора на родното – нашата богата действителност и нашия неизчерпаем творчески гений“.

Според Димитър Аврамов „оригинално без усилие, модерно без поза, народностно без демонстративната амбиция да бъде такова, изкуството на Дечко Узунов е тъкмо поради това толкова младо, колкото беше преди повече от четири десетилетия“.

В синхрон с тогавашния контрол върху работата на културните дейци обаче броени дни след приключване на изложбата във вестник “Вечерни новини” е отпечатан пространен критичен коментар на Димитър Остоич, според когото показаните нови творби на Дечко Узунов, които преобладават и като обем, отстъпват на онова, което БКП е постановила. По думите на критика новите картини на художника „решават предимно ограничен кръг чисто професионални проблеми и чувствително отстъпват по своя идейно-емоционален заряд пред старите му творби и не се докосват до най-значителните задачи, които нашият съвременен живот поставя пред творците“. Остоич се изправя остро и срещу всички, които преди него са изказали своята позитивна оценка за изложбата на Дечко Узунов. 

След години разразилият се скандал е подробно описан от Димитър Аврамов.

„Дечко Узунов придаваше демократична видимост на институцията (СБХ), която представляваше, но фактически други партийни другари управляваха чрез него. Дечко Узунов само подписваше документите. И все пак, когато толерантността му преминаваше известни граници, тя биваше опасна, защото насърчаваше либералните прояви сред художниците и скоро стана ясно, че трябва да бъде свален. Удобен повод за това се оказа неговата изложба по случай 70-годишния му юбилей. Организатори и участници в акцията бяха, както се разбра, Атанас Божков, поетът Димитър Методиев (съветник на Тодор Живков), Ненко Балкански и тяхното „идейно“ обкръжение“, пише той и критикува остро поведението на Димитър Остоич. „От създалата се обстановка произтичаха два неумолими извода - първо, никой повече не можеше да утвърждава публично изложбата на Дечко Узунов и второ, неговите дни като председател на СБХ бяха преброени“, казва Аврамов.

Експозицията „Голямото надлъгване. Към изложба на Дечко Узунов от 1969 година и археологията на един скандал“ е опит за разказ за случилото се тогава, коментира д-р Пламен Петров. Тя е едно своеобразно връщане с 55 години назад, когато илюзиите от 1968 година за възможна промяна са прекършени. По думите му изложбата прави опит за нов поглед върху онзи фрагмент от художественото наследство на Дечко Узунов, който тогава се превръща в “ябълка на раздора”. 

Експозицията включва творби от фондовете на Художествената галерия в Казанлък, Националната галерия, Дом “Дора Габе” с музейна експозиция при Съюза на българските посатели, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Художествена галерия „Петко Задгорски“ в Бургас, Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали, Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново. Екипът благодари на Кристина Белева, Илинка Чергарова и Ива Велева, както и на екипите на Държавна агенция „Архиви“, експертите от художествените галерии и музеи в цялата страна, които са съдействали в целия ни изследователски път. 

 

Източник: РАЛИЦА СТЕФАНОВА, БТА

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.