На 24 юни, вторник, от 18:00 ч. в столичната галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийска градска художествена галерия, ще бъде открита изложбата "Дечко Узунов. Пътни бележки"

Изложбата е посветена на 125 години от рождението на художника и е част от серията изложби, които Софийска градска художествена галерия подготви за отбелязване на годишнината през 2024. Изложбата беше създадена като пътуваща експозиция и представена в българските културни институти в Берлин, Париж, Виена и Рим. Като естествен завършек на тази обиколка тя ще бъде показана през летните месеци и в ХГ „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия. Публиката ще има възможност да се запознае с по-малко известна страна на творчеството на Дечко Узунов – скици, рисунки, акварели, които разказват за неговите пътувания още от ранното му творчество до края на неговия живот. 

В текста към изложбата Аделина Филева пише:

 „Нахвърляни набързо с молив, химикалка, флумастер върху отделни листове, различни тефтери и скицници, много от тях прерастват в по-големи по формат рисунки, акварели или маслени платна. Определени места и култури са впечатлили силно художника и се е получил един богат и разнообразен разказ за природа, архитектура, хора и събития. Освен в Европа, Азия, Северна Америка художникът постоянно пътува и из България. Привличат го подбалканските градчета, величавите планини като Рила, Пирин и Родопите със своята специфична архитектура и природа, реките, езерата, както и Черно море и неговите пристанищни градове, пълни с история – Несебър, Балчик, Созопол, Калиакра. Хора се срещат рядко в тези пейзажи и когато ги има, те са без особено значение за художника, просто фигури и силуети“.

Изложбата е придружена от каталог и е на разположение в книжарницата на Софийска градска художествена галерия.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.