БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Царят на моноспектаклите у нас Мариус Куркински вече има много сериозен конкурент. До такъв извод стигнах , след като гледах драматизацията на романа „Чамкория“, постановка на Явор Гърдев, художник Светослав Кокалов. Със Захари Бахаров в ролята на Славе Желязков. 

За мен бе очевидно, че 2017 е годината на Милен Русков. Излезе романа „Чамкория“, приет с възторг от читатели и критици през лятото, а през декември стартираха едновременно екранизация та на „Възвишение“ на Виктор Божинов и драматизацията на „Чамкория“ на Явор Гърдев.

Очаквах с интерес адаптацията на моя съфамилник.

Знаех, че няма да ме разочарова, че театърът  има своя ресурс да осмисли и поднесе адекватна и атрактивна версия на книгата на Русков.

Защото самият роман има допирни точки с театъра – той може да се възприеме като един голям и занимателен вътрешен монолог на шофьора Славе Желязков, с който едновременно ни омайва, забавлява и ни кара да се замислим – било то за житейската му философия – Славе е хедонист и хитрец от андрешковски тип, за самоанализа му – страда, пълзи и се сърди на патката си за своята трудна житейска съдба, за неговите спомени – а те са  много ярки и натрапчиви, свързани със срещи със смъртта на фронта на Първата световна война, при извозването на труповете на опонентите  на властта от Обществена безопасност, атентатът в катедралния храм „Света Неделя“, срещата с прочутия разбойник Джина  и за политическите му пристрастия – той е широк социалист и едновременно ненавижда комунистите и сговористите.

На фона едно знаменателно, оказало се последно пътуване от София до Чамкория  с двойна оптика – поглед към събитията отсега и отпреди 90 години.

Явор Гърдев е уловил в едри щрихи основните идейно – смислови послания на романа, разгърнал е стегната драматизация, обхванала всичко най – съществено , която е на ръба да досади, но не се стига до подобен гаф – първо, заради хитрия ход спектакълът да се раздели на две части по час с антракт и второ – заради избора на водещата звезда.

Сценографията е функционално  ограничена  до жълтата чанта на Джина – тя е структурно – определящия център на спектакъла, пушката, която неизбежно ще гръмне и макет на омнибус със смъкващ се гюрук, без да забравяме двете бутилки лимонада, които Захари Бахаров  привидно нехайно сменя плюс дискретните хитове от края на 20 – те години на миналия век – вкл. и на Аспарух Лешников, които обаче се чуват ПРЕДИ началото на всяка част.

Не крия, че съм верен фен на Захари.

Гледал съм всичките му филми, писах за него, очаквах с нетърпение превъплъщението му като Славе.

Получих това, което очаквах – сто процентово удоволствие. Захари Бахаров е едновременно намахан, самоуверен, естествен  и абсолютно отдаден на своя персонаж. Той се е разтворил напълно в Славе, ТОЙ Е СЛАВЕ.

Въпреки привидната лекота, с която пласира образа , осъзнавам какъв къртовски труд се крие само по наизустяването на огромния по обем текст.

Захари Бахаров разчита основно на обработката на текста и своето лицеизражение. Без да спекулира грубо с някаква виртуозност, а той я има, Бахаров постига абсолютно покритие на образа на Славе Желязков. Играта му е минималистична и дискретна, но и страхотно въздействаща – когато е необходимо с тон, когато трябва с жест, а щом е нужно и с мълчание. Освен това, във втората част на постановката се чувства тъга, тревожно предчувствие, Славе сякаш усеща, че този път срещата със смъртта ще се окаже фатално – неизбежна , но чудно, той е житейски помъдрял, осъзнал е ,че иска да бъде свободен човек, да има самочувствие – не само от средното си образование  - механотехникум!, но и заради това, че може да стане собственик на омнибуса, с който поддържа линията  София – Чамкория. Тази сцена Захари я експонира по един убийствено изразителен начин – мълчейки, бавно и с треперещи пръсти отброява кайметата – „ботевките“ в табакерата, дадена му от Джина, в залата е смъртоносна тишина, чува се шумоленето на банкнотите, ние самите ги броим! – и когато осъзнава, че държи в ръцете си 200 000 лева – Славе – Желязко заплаква истерично без сълзи.

Крясъкът „Свободен съм!“ пронизва нашето съзнание, за да осъзнаем, че шофьорът колкото се радва, толкова и страда и се страхува , оказвайки се с основание.

Както в романа , и в неговата сценична адаптация , след мига на върховно щастие идва клопката на фотографа и агента от Обществена безопасност „с белите коси“, прибирането му в колата, потеглянето за София и за смъртта, тъй като на следващия остър завой срещу стъклото на полицейската камионетка  връхлита същата тази жълта чанта на Джина, пълна с динамит и пушеща като красива птица…

След финалната реплика на Захари Бахаров и припламващия пушек, излизащ от жълтата чанта , залата дълго изпраща с ръкопляскания своя любимец.

Захари се поклони елегантно и щастлив и доволен напусна сцената. Тръгвайки си, осъзнах, че освен всичко друго съм гледал изключителен моноспектакъл с великолепна интерпретация на сложен и популярен персонаж. Разбрах, че Мариус вече има сериозен конкурент в лицето на Захари Бахаров. Който  за сетен път доказва какъв добър и отговорен професионалист е.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 143 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...