МИЛЕН РУСКОВ, „Фейсбук“

Извинявам се, че навлизам в подробности, но това е единият начин да се отговори на статията на Д. Енев. Озаглавена малко като за шпионски филм, впрочем. Много раздразнен текст е написал човекът. Дотам, че просто лъже. Този иначе християнин. Или пък просто е подведен, но не е пожелал да провери информацията си или просто да се въздържи от изказването на твърдения, за които не е сигурен. Например казва, че съм подписал два договора в Албания "от лакомия". Това просто не е вярно. Подписал съм само един. А другият е подписан от мое име без мое знание, и затова възникна проблем. Може и да има лакомия, но не е от моя страна. А най-вероятно става дума просто за лоша комуникация.

Освен това удобно премълчава някои неща. Например казва, че два пъти е гласувал за мен за различни награди, но не казва, че пък в един много важен случай е гласувал против мен - за Европейската награда за литература през 2011, когато загубих срещу друг автор с 3:2 гласа, и един от трите гласа беше негов. Както и за наградата "Хеликон", когато също гласува за друга книга. Така че два пъти е гласувал за мен, два пъти против. Нямам нищо против, но да не се опитва да се изкарва мой благодетел и да твърди, че аз съм му длъжник, защото просто не е вярно. И това удобно е забравил християнина.

Заема поза, че слизал до нашето ниво. Ама той всъщност е доста под него. Откъдето и да хванеш статията му, тя е просто отчайваща. Направо просташка. Заядлива на дребно. Не съм го бил почерпил за Европейската си награда, след като е бил в комисията. Ох... Почерпил съм, когото искам.

Ами когато започва да обсъжда книгите ми. Там пък какъв цирк е. Хем сърби, хем боли. Някак си не може да каже, че са слаби, но гледа на всяка някакъв кусур да намери. Изглежда смешен в тоя момент. И пак разбира се смесва факти с измишльотини и полуистини. "Възвишение" дишало прахта на "Калуня Каля" в класациите. Глупости. Това е част от опита му да обезцени "Възвишение" чрез сравнението с "Калуня Каля". Един вид това хубаво, ама онова пък какво е - ехеее... Всъщност "Калунята" е една малко скучна книга от края на 80-те год., което много й личи. Никакво чувство за хумор, никаква ирония.

След това, направо детински, си включва рецензията от Н. Фенерски за своята книга "Гризли". Това под формата на препоръка да следим написаното от Фенерски. Толкова е наивно, че нямам думи!

След това се прави на информиран за работата ми в момента, за която очевидно е подочул нещо, и отново с големи преувеличения. Като не пропуска възможността да ме нарече "самовлюбен автор". От това, което виждам, тъкмо той е самовлюбен автор. Впрочем аз знам това и отпреди. Той винаги се е чувствал недооценен. Това го настройва малко враждебно към единиците, които са успели да постигнат по-голямо признание от него. Но не и към Георги Господинов. Двамата с него станаха вече добри дружки. И двамата са орденоносци от тази година, и двамата са носители на наградата "Перото" от тази. Единият е представител на дясната литературна конюнктура, другият на лявата литературна конюнктура. Те имат квоти - едните излъчват единия, другите излъчват другия. Разделението е успоредно на това по политическа линия. И виж сега как добре са се разбрали. Всъщност те добре се разбират. Понеже действат по сходни механизми.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 225 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.