Писателят Милен Русков гостува на bitelevision.com и разкри детайли около новия си роман „Чамкория“, който ще излезе на  4 май. 

„Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 20-те години на ХХ в., когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки – ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек – шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20-те години и съживява много вълнуващата и необикновена история от 20-те години. 

Главният герой има добър шанс да успее да мине между капките, обаче характерът му го подхлъзва и се въвлича в много неприятни неща. Слави Желязков е името – звучи ми точно като за шофьор на такси или омнибус.

Историята е ясна – тя има начало и край. Ясно е какво се е случило, макар че точно за 20-те години има много неясни неща. Човек може да описва такава история много по-добре и спокойно. Ако пишете за съвременния живот, не е много ясно каква е историята – разказът се развива и продължава. Затова историческата тематика е по-завършена.“

Две ключови дати от българската история намират мястото си в романа - 14 и 16 април 1925 г., когато са извършени двата атентата – над Цар Борис III и в църквата „Света Неделя“.

Аз съм сигурен за себе си, че тяхната цел е била да отвлекат царя. Това е атентат, добре организиран и замислен. Причината да минава в историографията като случайно нападение е, че българската историография дълго време е била в ръцете на заинтересована страна. Ако нападнем царя и вземем, че се провалим, би било много глупаво да признаваме, че сме нападнали царя. Ще се опитаме да изкараме нещата така, че нямаме нищо общо.

Затова комунистическата историография отрича да е атентат и твърди, че това е случайно нападение. Хората, които биха могли със сигурност да кажат какво е, са били убити още през 1925 г. А оцелелите също не са имали интерес да казват, че са правили атентат срещу царя. Нешо Томангелов, един от оцелелите, е бил полицай в Сърбия до 1941 го. Винаги е твърдял, че атентатът е случаен. Ако той беше признал, че има организация, която иска да убие или отвлече царя, това би му създало големи неприятности. ВМРО можеше да му прати хора да го потърсят в Сърбия или царя можеше да му прати хора.

Получава се така, че това нападение спасява живота на царя. Мисля, че царят е интересен човек и характер. Коста Лулчев се обажда на един свой приятел генерал и казва, че иска среща с цар Борис, тъй като имал видение, свързано с живота му.

При все че генералът е смятал Коста Лулчев за доста смахнат човек, му уредил среща в Ботаническата градина. Лулчев, бидейки нервен и притеснителен, му казва: „Вие за мен не сте никакъв цар“. Лулчев го предупреждава, че ще има три големи взрива в София и ще паднат три големи сгради. По-късно стават двата атентата и взрива в „Света Неделя“. Царят решил, че има нещо в този Лулчев. Борис се е вслушвал в него.

Книгата е написана на софийският жаргон на 20-те години така, както би го говорил един шофьор. Той е и разказвачът – от първо лице, което ми дава възможност да пиша на този жаргон.

Мисля, че книгата е хубава и не знам дали е по-хубава от "Възвишение". Това е много трудно да се каже, тъй като има някои определени малки предимства пред „Възвишение“. А „Възвишение“ има други малки предимства пред „Чамкория“. Никога не съм смятал, че всяка следваща книга на един писател трябва да бъде по-добра, защото очевидно това е невъзможно. Аз съм напълно спокоен и искам просто да пиша хубави книги. Не ме интересува особено дали тази ще бъде по-хубава от предната.

Ако тази книга има някакво послание, което може да се изкара в едно изречение, то е: Не се забърквай в неща, чийто край не виждаш. Общо взето е неизпълнимо, защото ние постоянно се забъркваме в такива.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.