"Ще представям "Матрицата", един от моите любими филми, на 14 декември от 18 ч. в театралната зала на Софийския университет ("Алма Алтер"). Това е по програма на Културния център на СУ. По-долу е резюмето ми. Ако ви е интересно, заповядайте! Залата е малка", написа във "Фейсбук" писателят Милен Русков. Прочетете неговото есе за известния филм:

„Матрицата” е филм с дълбок гностически смисъл. Всъщност едва ли има друго произведение на изкуството изобщо, в което идеите на древния гностицизъм да присъстват толкова силно и отчетливо.

Преди всичко става дума за неговата космогония, т.е. гностическия мит за сътворението. Но също за неговия дуалистичен светоглед, дуалистичната му версия за света – понеже Бог има, но светът не е създаден от него. Светът е създаден от Демиурга („занаятчия”, „майстор” на старогръцки) в гнозиса, или от Архитекта на Матрицата във филма. Демиургът е Богът от Стария завет (Ялдабаот, както го наричат гностиците, или Йехова, Яхве) и неслучайно корабът на бунтовниците от филма се нарича „Навуходоносор” – Навуходоносор е царят на Вавилон, за който се разказва в книгата на пророк Данаил и който разрушил Соломоновия храм, както и въобще Йерусалим, и отвел юдеите в робство.

Дуализмът идва от възгледа, че светът е грешка („аномалия в изчисленията”, както казва Архитектът за Матрицата), възникнала в резултат на това, че София (Мъдростта) – чието съответствие във филма е Пророчицата, the Oracle, - последният от 30-те еона на нематериалното Божествено тяло, в желанието си да стигне по-близо до своя източник, the source, изпада от това Тяло, и тогава ражда сина си Ялдабаот, създателя на света. Ялдабаот е „пометнато дете”, казано с езика на гностиците, и не е приет в плеромата, т.е. пълнотата, на Божественото тяло. Поради това той създава света на материята, в който се опитва да уподоби високия духовен свят. Светът е симулакрум, както би казал обичаният от братята Уашовски философ Бодрияр.

„Добре дошъл в пустотата на реалното”, репликата на Морфей към Нео във филма, може да е колкото парафраза на Бодрияр, толкова и парафраза на гностическото понятие за кеномата, т.е. пустотата, на материалния свят. Кеномата е пустота, която Демиургът непрекъснато запълва с безброй симулакруми, опитвайки се да уподоби плеромата, пълнотата на Божествения свят. Но те нямат същност, те са, тъй да се каже, програми, привидности. Човекът е една от тях. Неговото тяло е създадено от Демиурга, от Архитекта, но духът му е вдъхнат от София, която се смилила над него.

По подобен начин във филма Пророчицата се опитва да помогне на хората. Но така в човека попада Божествената искра, която, в момента, в който се самоосъзнае – червеното хапче във филма, - се опитва да се върне в своята родина и да се освободи от Матрицата на света, и така се превръща в противник на Архитекта, на своя полу-създател, както би било най-правилно да се каже. Дуализмът минава през самия човек, разделя го на две. Така, осъзнал се, човек става гностически бунтовник, еретически герой. Това именно е Нео.

Източник "Фейсбук"

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 230 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман...