В нощта на 15 срещу 16 юли в Турция бе извършен опит за военен преврат. Най-малко 60 души са убити, а 336 са задържани след вълната на хаос и насилиe. Писателят Милен Русков коментира във Фейсбук” случващото се.

„Каквито и да са основанията и личните им качества, не може 104 офицери да се разпореждат със съдбата на многомилионна страна като Турция по свое усмотрение. Защо изобщо хората се разправят по телевизиите, манифестират по площадите, спорят, понякога се хващат за гушите и най-сетне защо изобщо ходят да гласуват, ако след това 100-на офицери могат да се наговорят и за една нощ да анулират всичко това. Демократичната система не може да бъде съборена от терористи, нито от революционери, но може да бъде съборена от военните, както много пъти се е случвало. Т.е. конфликтът й с тях е вече истинско изпитание. Ако през 2016-та година в голяма и силна страна като Турция властта може да бъде взета от 104 сговорили се офицери, значи демократичната система няма никакви защитни сили, тя е направо смешна, нелепа.

Впрочем понеже книгата, която пиша, се отнася за период, в който двамата големи български превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев играят изключително важна роля, аз познавам добре техните преврати. Поинтересувах се и от някои от другите по-известни преврати в света. Исках да опозная по-добре практиките и основанията им. Поради това не бих съдил този тип хора дежурно и с лека ръка. Те нерядко са прави за някои неща и нерядко имат добри намерения. Но, първо, обикновено после оплескват всичко, и второ, въобще не е там работата.

Демокрацията чудесно може да е корумпирана и глупава. Но ако 100-на сговорени офицери могат да анулират правилата, когато пожелаят, възниква въпросът: Защо тогава живеем по тези правила? Защо изобщо да живеем по каквито и да било правила? Превратите, вместо да излекуват обществото от корумпираната демокрация - както военните нерядко я виждат, - корумпират обществената тъкан още повече, понеже внушават на хората, че всъщност никакви правила няма, а властват просто силата и произволът”.

 

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 230 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман...