БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
След като прочетох „Под месечината, огромна като тиква“ (2025) на Боян Йорданов, разбрах, че Милен Русков вече си има приемник и наследник.
Аз много уважавам Русков, писал съм за него неколкократно, но ми е странно защо след „Чамкория“ той мълчи вече девет години.
В живота няма място за отпускане и празнина.
Затова е логично да се появи роман-събитие, който не само да ни разтърси, уязви и възвиси, но и да представи появата на нов, автентичен и ярък талант, от какъвто нашата проза има нужда.
Боян Йорданов не е съвсем непознат. Преди три години той публикува романа си „Възлюбените“, приет благосклонно от читателите. Сега обаче прави гигантска крачка напред в своето развитие.
„Под месечината“ е роман-шедьовър.
Стегнат, прецизно обмислен и композиран, съчетаващ история и митология, той събира драмата на двама приятели и съселяни от село Зановец – Стоимен и Атанас – едновременно в рамките на едно денонощие и в период от 90 години – от 1891 до 1981…
Селото е в Пиринска Македония и е пределно ясно, че сюжетът ще обхване в едри контури всички драматични събития на този белязан край – от Горноджумайското въстание през 1902 г. до смъртта на другаря Атанас Константинов на 90-годишна възраст през 1981 г.
Рядко ми е попадал роман, който да буди размисли, да се чете на един дъх, да бъде коректен към историческите факти, пълен с емоции и страсти и по един наистина безжалостен начин да дисектира „най-романтичния период от родната ни история“, оказал се пълен с илюзии, надежди, крушения, страдания и усилия за запазване на човешкото достойнство.
Йорданов не влиза в ролята на съдия или прокурор – той просто разказва сладкодумно и увлекателно, но и направо потрисащо за драмите на един народ, чиито превъплъщения имат различен облик: Илинден, 1903; Хюриет, 1908–1909; Чаталджа, 1912; Добро поле, 1918; девети юни 1923; девети септември 1944; колективизацията, 1954…
И типично по български – двамата приятели и съселяни ще бъдат обсебени от една жена – Румяна. Тя ще се омъжи за Атанас – Тасо, и ще разбие сърцето на Стоимен – Стою, но на смъртното си легло ще помоли именно него – хромия, сакатия – да се грижи за сина й Богдан, пренебрегван от Тасо, който фактически по-късно ще се окаже неговият убиец.
Стою – дърводелецът и дърворезбарят – ще участва в три войни, ще види ада на Чаталджа и Добро поле, но ще оцелее – и защото има късмет, и защото Тасо го измъква от окопа при започващия съглашенски пробив, а след това го предава на санитарите…
Тасо, който блажено ще преживее войните от 1912–1913 г. като ординарец на подполковник Койчев, ще пие от мастиката на другаря Георги Димитров в партийния офис на тесните социалисти в София, след това ще прегърне марксистко-ленинските идеи, ще мине в нелегалност и ще заобикаля срещите с комитите от ВМРО, докато след девети септември 1944 г. бавно и уверено ще започне да изкачва стълбата на средната номенклатура и честит ще посрещне своя деветдесети юбилей, след като е бил свидетел на нелепата и трагична смърт на Стою и когато и самият той вече е жив мъртвец…
„Под месечината, огромна като тиква“ е роман-равносметка и роман-преоценка.
След прочитането му ни става ясна нашата трагична участ – да живеем на проветриво място и винаги да искаме да бъдем важни и велики, поради което постоянно страдаме и биваме бити, мачкани и унизявани…
И до днес.
Боян Йорданов пише уверено, обмислено и вдъхновено.
Книгата му се възприема като откровение.
Тя е необходима терапия и самоучител за всеки уважаващ себе си почитател на българската литература и проза.
Боян Йорданов, „Под месечината, огромна като тиква“, роман, 426 стр., изд. „Жанет 45“, 2025, ред. Николай Терзийски
