АНОТАЦИЯ
Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава, съобщи издателство "Еднорог". В „Мир и война“, реверанс към шедьовъра на Лев Толстой, главен герой е вдовицата на идеалиста Луций Катин – Полина Катина. Тя е помешчица, която управлява справедливо, но с твърда ръка своето стопанство. За Полина само това е важно, както и грижата за нейната внучка Александра – нова потомка на рода с петънце на челото. Предстоят им обаче сериозни изпитания, които изглеждат непосилни за две жени.
Полина е силна и корава и рядко пада духом. Преживяла е какво ли не и е свикнала сама да намира решение на всякакви проблеми. Но когато от реката е изваден труп на младо момиче, на спокойния живот в нейното село е сложен край. Оказва се, че това не е първото убийство, а всички жертви са със сходна физика, били са убити по особено мъчителен начин и костите им са изцяло потрошени. Спокойствието трябва да бъде възстановено и Полина се заема да открие злосторника, а в разследването й помага Александра, която има интерес към медицината. Но междувременно детективският тандем е изправен пред нови проблеми.
През 1812 г. армиите на Наполеон достигат Русия. Полина не се вълнува от политическите сътресения и за нея войната винаги е била нещо много далечно, но сега е на прага й. А след един нелеп сблъсък с французите цялото село е опожарено, а важната за оцеляването на всички реколта от овес е конфискувана. В условията на военен хаос Полина се впуска в отчаяна партизанска битка с нашествениците, за осигуряване на провизии и за връщането на овеса. Помагат й най-доверените й хора, с тактически план, който включва яростни атаки и опити за надхитряване на врага. А издирваният убиец отново напомня за себе си...
Борис Акунин ни представя един невероятен детективски тандем. Полина не е млада и далеч не толкова наивна, както нейната внучка, но двете заедно наистина са способни да засенчат друг култов разследващ тандем – Ераст Фандорин и Маса. В романа има още колоритни персонажи, чийто лични драми проследяваме на фона на важните исторически събития. Акунин за пореден път майсторски пресъздава атмосферата в Русия, този път от началото на XIX век, засягайки теми за морала, справедливостта и човешката издръжливост пред лицето на всевъзможни несгоди.
ЗА АВТОРА
Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.
За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.
ОТКЪС от "Мир и война"
Сашенка бързо рече:
– Не бива да пътувате, Дмитрий Иполитович. Нито на кон, нито с екипаж. Виринея заръча да държите ръката неподвижна седмица, а най-добре две, докато костта не се срасне. И аз ще потвърдя, според медицинската наука: друсането при такова счупване е гибелно.
– И най-вече, едва ли ще заварите вашите у дома – допълни Катина. – Какво само се случва сега в Москва – всички са се надигнали да бягат далеч от французина.
Още на разсъмване тя бе предприела нещо важно: прати в Москва верен човек да следи събитията. Прати не Лисицата, а самия Платон Иванович, при това с куриер – коняря Федка. Кметът трябваше два пъти дневно да праща известие – какво се случва там. Нали не беше далеч, само два часа в тръс до Дорогомиловската застава. Фьодор тъкмо бе пристигнал с първата бележка. Платон Иванович докладваше, че в града има брожение, никой нищо не знае като хората. Едни искали да громят френските магазинчета на Кузнецкий мост, други – да бягат накъдето им видят очите, но войниците пускали през бариерите само тези, които си бяха чиста публика и тя бягала на талази на изток, север и юг.
През следващите дни известията от катинския съгледвач бяха противоречиви.
Началството уж постановило преди града, на Три Гори, да бъде дадена геройска битка, целият народ да се изправи срещу врага. Главнокомандващият граф Ростопчин се канел сам да поведе православните срещу неприятеля, на когото напънът край Бородино му бил дошъл в повече и нямало да устои срещу целия свят. Познавайки графа като самохвалко и празнодумец, Полина Афанасиевна се отнесе с недоверие към това съобщение. Но на другия ден Платон Иванович изпрати малък афиш, озаглавен „Възвание към Три Гори“. Там с големи букви бе напечатано „Братя! Силата ни е многобройна и готова да даде живота си в защита на Отечеството и да не пусне злодея в Москва. Но трябва да ни се помогне да извършим това. Тежък грях е да предаваме своите, Москва е наша майка. Тя ни е поила, хранила и обогатила. Въоръжете се кой с каквото може, вземете храна за три дни, елате с кръст, вземете хоругви от църквите и с това знамение начаса се събирайте на Три Гори. Аз ще бъда с вас, заедно ще затрием злодея. Слава във висините на който не изостане. Вечна памет на онзи, който падне мъртъв. Тежко му на Страшния съд на онзи, който понечи да се оправдава!“ На обратната страна със закръгления си старинен почерк Платон Иванович бе дописал, че към сборното място се движели огромни тълпи от простолюдието, без да има каквито и да било командири.
Катина само поклати глава. Ето кой е злодеят, а не Бонапарт. Има ли по-голям грях от този пастирът да гони на смърт повереното му стадо? Ох, колко народ ще погине от френските куршуми и гюлета…
Но на другия ден кметът написа, че тълпата стояла на Три Гори напразно, граф Ростопчин не се явил там. През нощта през града преминала войската, без да спира. Въодушевлението у жителите се сменило с ужас. Всички бягали от Москва и никакви застави не можели да ги спрат. В града било Содом и Гомор. Били разбити винените складове и магазините. Навсякъде скитали пияни и буйстващи, по улиците – сбивания, грабежи, убийства. Нямало нито полиция, нито началство.
А после, на 2 септември, се яви самият Платон Иванович, като обясни, че Москва била съвсем опустяла и нямало какво повече да се види там. Ако не днес, то утре се очаквали французите.
Е, Полина Афанасиевна не беше свикнала да чака безделно. Яхна един по-лош кон и отново препусна към Смоленския път – да види какви са те, французите. Не взе внучката със себе си, разбира се – знае ли човек. Колкото и да е културна една нация, на война мъжете озверяват. Няма какво да показва младата девойка на мъжкарското стадо. Но пък кмета, този умен човек, го взе, даде му една кранта, за която нито един мародер не би се полакомил.
Двамата стояха два часа край пътя, наблюдавайки безкрайния поток от войски. Никой не ги закачаше, дори не ги поглеждаха. Хубаво е да си старица. Все едно че имаш шапка-невидимка.
Какво да се каже за наполеоновите войници? Прави, здрави, крачат бодро. Особено добра беше кавалерията – нея Катина я гледаше с особено внимание. Конете бяха едри, охранени. Доста овес ще да плюскат!
Маршируващата войска предизвика у кмета други помисли.
– Ах, господарке-гълъбице, цялото зло на земята идва от мъжката похот. Погледнете ги: чиста проба четинести зверове! Лошият сок направо си ферментира в тях. Затова и насилват, затова и убиват. Така ли е учил Господ Иисус Христос? Ако бях цар-господар, бих издал указ: всички момчета да се женят по-рано, а щом изпълнят дълга си пред човешкия род, като произведат три дечица, всички да се скопяват, да им се отсичат срамните части. Нека след това си живеят с жената като брат и сестра, без грях. Такъв мъж няма да вземе нито да се бие, нито да пиянства. Такъв баща няма да обиди чедото си. Ще бъде кротък, работлив, ласкав. Какъв рай ще настъпи тогава! Нито войни, нито злодейства, нито безобразия!
Мисълта на стопански настроената Полина Афанасиевна отиде по-далеч.
– Трябва да е като в хубаво стадо. Защо му е на човешкия род приплод от хилав и болнав мъж? По-добре е такива изобщо да не се допускат до женитба, да се кастрират още подрастващи. А за потомството да се оставят само отбрани: стройни, здрави, плодовити. То и в природата е така устроено – не на всеки самец му е позволено да покрива самките. От това човешката природа само ще се подобри.
– Ама вие, майчице, желаете да спретнете турски разврат – рече кметът с укор.
Помешчицата не отговори, мислейки: трябва да се изчака да се установи властта, а след това да се види кой при французите завежда закупуването на фураж. Че то как ще бъде занапред? Бонапарт ще влезе в Москва. Ще се порадва ден-два, ще спретне победен парад – при тях, при петлите, така е прието. През това време в Петербург ще се съвещават как да се договорят за мир. След седмица, най-много десет дни ще дойде предложение. Но веднага няма да се помирят, разбира се. Ще започне пазарлък. И през цялото това време французите ще трябва с нещо да си хранят десетките хиляди коне. И тук се явява тя, Полина Афанасиевна. Съвсем наблизо, с преголям хамбар, пълен с овес.
– Ето какво, Платон – прекъсна тя гукането на кмета. – Я да идеш пак в града. Сега ще наблюдаваш тези. Ето ти пари, наеми преводач от тамошните французи. Веднага, щом се определи кой е главен по провизиите и фуражното дело – извести ме.
