Хайде днес без салюти, без бронирана техника, без километри георгиевски лентички да си спомни за тези, които загинаха. Поровете се в семейните си албуми и покажете снимките на вашите роднини, които не са се върнали. Ако нямате снимки, назовете имена, годините, в които са живели. Каквото помните.
Хайде да си направим парад - не бравурен, а такъв, какъвто трябва да бъде на този ден.
Ще започна с моите близки.
Няма да пиша за баща ми Шалва Чхартишвили. Той воюва от 22 юни до 8 май и през цялото време беше на фронта, но му провървя и по чудо остана жив. Но чудесата не се случват с всички.
Братът на майка ми Яков Файнголд (1915 – 1942) отиде на фронта, когато започна войната, въпреки че не беше служил в армията заради късогледство. Остави вкъщи жена и две малки деца. Стана радист, сержант, в 155 стрелкова дивизия в Ржевската кланица - най-страшното място на най-страшната война. Изчезна безследно. След много години се разбра, че е убит на 28 май 1942 г. в селото със скверното име Сукино. Там само по официални данни са загинали 228 хил. души, а едва една пета от тях са били разпознати и погребани. Останалите си лежат по гори и блата. Чичо ми също.
Фотография на чичо Яша няма. В годините след войната вдовицата му изгори всички снимки и писма от фронта. Защо - не знам. Мъката си има своя логика.
Братовчедът на майка ми Наум Файнголд (1923 – 1943) бил спортен, весел и нахален. Командир на батарея, лейтенант. Изчезнал безследно през февруари 1943 г., когато германците се опитвали да вземат реванш за Сталинград. В официално писмо, получено от майка му се казва: "В района са загинали над 20 хил. войници и офицери, като при погребването им повечето не са разпознати. Невъзможно е да се установи съдбата им".
Наум не доживя 20 години. Такъв млад го помнели само родителите му. А когато и те починаха, вече никой.
Така че отваряйте семейните архиви. Хайде да си спомним.
Текстът е публикуван на блога на писателя Борис Акунин borisakunin.livejournal.com по повод 9 май.
