„Най-опасната масова епидемия не е чумата или холерата, а психозата, която обхваща цялото население.” 

„Още не се родила жената, у която гордостта е по-голяма от любопитството.”

„Най-лошото престъпление не е варварството, не е и убийството, а предателството. Никога не предавай човека, който ти се е доверил”.

„Русия прилича на своя символ - орел с голямо тяло и две глави.” 

„Когато растеш в сурово общество, където всички лъжат, много млад се научаваш да си изграждаш собствено мнение, да решаваш сам, да правиш разлика между това, което хората говорят публично, и онова, което говорят в личния си живот. Това те учи да се съпротивляваш, да се противопоставяш на властта на установения ред.”

„Главното наслаждение за благородния мъж е преодоляването на несъвършенствата на своята натура.”

„Уважавай всеки с всички сили, докато той не ти покаже, че не е достоен за твоето уважение.”

„Преодоляването на трудности е едно от наслажденията в живота."

„От всички наслади, дадени на човек, най-изисканата е да ползваш мозъка си.”

„Голям народ, а хора - няма.”

 „Дори и да падаш в пропаст, не си затваряй очите от страх, а бъди нащрек - може да успееш да се хванеш за нещо.”

"Защо всичко, свързано с политика, има привкус на гнило и мръсно?"

„Най-отчаяните смелчаци обикновено са хора, лишени от въображение.”

„Ислямска държава е рак и трябва да бъде премахната. Няма други решения.”

„Винаги съм се интересувал от дявола, от дяволските герои. Те са привлекателни и харизматични, което ги прави опасни. Всичките ми романи се въртят около това.” 

„Путин има манталитета на тийнейджър от лошите предградия, какъвто впрочем е бил в началото. Той не е пораснал. Той вярва на другарите си и на правилата, които е създал с другарите си, но не и в закона. Той е мачо и е инфантилен.”

„Корупцията не е просто кражба - това е да използваш държавната система по най-различни начини. Когато даваш привилегии на своите приятели - това също е корупция. Когато не допускаш да понесат отговорност за престъпленията си хора, на които симпатизираш - това също е корупция.”

БОРИС АКУНИН – руски писател, преводач и литеротуровед, роден на 20 май 1956 г. Истинстото му име е Григорий Чхартишвили. През 1998 г. започва да публикува историко-криминалните си повести от серията за приключенията на Ераст Фандорин. Следват поредиците „Приключенията на сестра Пелагия“ и „Приключенията на магистъра“. Критиката нарича произведенията му „масова литература за интелектуалци“ и „интелектуални бестселъри“. Наред със занимателния сюжет, книгите на Акунин радват почитателите си със стил, заимстван от класиците на руската литература от XIX век, с алюзии и цитати от класически произведения на световната литература, в това число и криминалната. През 2000 г. е обявен за писател на годината в Русия.Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят 10 милиона екземпляра. Книгите му са преведени на български, английски, немски, френски, италиански, японски и други езици. Някои от романите му са филмирани -  „Азазел“, „Турски гамбит“, чието действие се развива в България през Руско-турската война (1877-1878), „Статски съветник“. Противник е на управлението на Путин. В момента живее в Англия.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.