ВЛАДИМИР ЕСИПОВ, DW

Борис Акунин пише и публикува криминални романи от 1998-а година и е един от най-популярните автори в Русия. След началото на руската инвазия в Украйна авторът основа фондация "Истинската Русия" заедно с хореографа Михаил Баришников и икономиста Сергей Гуриев. Фондацията помага на жертви от войната. Тази седмица Акунин и колегата му Сергей Лебедев бяха специални гости на литературния фестивал в Берлин.

"Агресивен диктаторски режим"

На срещата с читатели Акунин отправи критики към западните политици, които отъждествяват руското ръководство с обикновените руснаци. "Русия е причинила много злини на света, но и много добрини. Не искам да се отказвам от добрите неща, които са руски. Не искам да ги предоставям на Владимир Путин. Непоносимо е, че Путин е олицетворението на Русия", казва писателят.

Според Акунин основните проблеми на Русия са прекалената централизация, империализмът и фактът, че огромната държава винаги е била поддържана само и единствено със сила. "Историята показва, че в моментите, в които насилието е спирало, държавата се е разпадала", отбелязва Акунин. Авторът смята, че ако Русия не промени основите на своето съществуване и не се превърне в истинска федерация, ще последва нова продемократична революция. Която обаче ще бъде последвана от връщане към авторитаризма.

Акунин е убеден, че руската война срещу Украйна заплашва целия свят. "Това не може да се сравнява с инвазията на Ирак в Кувейт. Тук става дума за агресивен диктаторски режим, разполагащ с ядрени оръжия, които нееднократно е заплашвал да използва. Докато този режим е начело на Русия, няма да има мир. Нашата задача е да подготвим края на режима", казва авторът.

Той уверява, че би се върнал в Русия, щом "тя се освободи от диктатурата". Но това може да се постигне само чрез революция, която трябва да бъде инициирана от руските граждани. Санкциите срещу режима няма да доведат до неговия колапс - само ще укрепят позициите на Путин. Затова западните политици трябва ясно да покажат, че са врагове на Путин, но не и на руския народ. "Западът не бива да изолира руснаците - трябва да изолира само Путин", подчертава Акунин. Той допълва:  "Да, в момента в Русия няма настроения за революция. Но тя е неизбежна. Въпросът е само кога ще се случи и колко животи ще бъдат пожертвани дотогава".

"Срамно е да сме безразлични"

"Всички ние, включително тези, които сме далеч от войната, трябва да преосмислим живота си", смята Акунин. Според автора е срамно и неморално да се страни от случващото се, да се проявява безразличие или дори да се стига до криене от проблема. "Този проблем е част от живота ни. За украинците е трагедия, но те са наясно със своята позиция, защото защитават родината си. За руснаците е много по-сложно. "Разделението в руското общество е колосално. Много хора още са на страната на Путин."

На неизменния въпрос какво може да се направи занапред, Акунин отговаря: "На първо място, не бива да се обезкуражаваме. Второ - трябва да забравим незначителните си различия и да се обединим. На трето място - трябва да се говори с руснаците, те да бъдат убеждавани, да им се набавя информация. Не бива да бъдат обиждани - трябва да се търси общ език с тях, защото това, в което Русия ще се превърне утре, зависи от хората, които са там сега".

Борис Акунин обяви и, че в новата му книга действието ще се развива в Русия през 2023-а година - след колапса на настоящия политически режим, което обаче не носи нищо добро на руснаците. "Ужасна история е. Разказвам за сценарий, в който свалянето на режима не означава победа на доброто."

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

 

„Жената е най-могъщото същество в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог.”

Хенрик Ибсен

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.