Днес, 21 май, в Швеция се „ражда“ един от най-популярните детски персонажи – Пипи Дългото чорапче. Писателката Астрид Линдгрен я измисля за утеха на болната си дъщеря Карин. Макар първата книга за героинята да излиза през ноември 1945 г., именно на 21 май същата година авторката подарява на дъщеря си за рождения й ден ръкописа на своята бъдеща класика, съобщи „Дойче веле“.

През годините Пипи се превръща в световен феномен и културна икона. Продадени са над 66 милиона книги, преведени на над 100 езика. Само в Швеция има повече от 40 филма с участието на Пипи, която е играна от 7 различни актриси. Днес луничавата червенокоска навършва 70, но не е остаряла изобщо. Тя живее сама във Вила Вилекула с маймунката си Господин Нилсон. Съседи са приятелите й Томи и Аника. Никой не я принуждава да ходи на училище и Пипи се справя с всичко.

Една от причините рижото момиче с плитки да е толкова обичано е, че е отличен пример за децата. То е силно, смело и помага на другите.

„Пипи Дългото чорапче е истинска детска героиня. Момичетата много лесно се идентифицират с нея. Моделът е силно еманципиран. Много е вероятно момичетата, които взимат пример от Пипи, да се справят добре в живота, особено в конкуренцията с мъжете. Те биха направили всичко, за да помогнат на приятелите си“, коментира Алфред Геберт, професор по психология.

Херберт Шейтхауер, психолог от Свободния университет  в Берлин, е на същото мнение. Той казва, че не трябва да се подценява влиянието на детската литература върху децата. Съобразяване и нарушаване на правилата, сила, слабост и приятелство са основни теми в историята на Пипи. Според Шейтхауер Пипи събира в себе си всичко, което искат децата, което я прави „вечна“. Тя е устремена, въвлича се в приключения, има неподозирани сили и преодолява различни трудности. Освен това има способността да подкрепя приятелите си.

Пипи Дългото чорапче събира в с себе си способностите на възрастните, без да се притеснява да се забавлява. В същото време има и обострено чувство за справедливост и голямо сърце. Според Волфганг Бергман, детски психолог, който работи в Хановер, суперсилите на Пипи също са притегателни за децата. Феноменът е идентичен с Хари Потър.

Бергман обаче се притеснява дали Пипи ще бъде популярна и в следващите години. Той се опасява, че децата вече растат в светове, много различни от идилията, описвана от Астрид Линдгрен. Това го кара да се съмнява, че ще има много почитатели на Пипи сред идните поколения.

Психоложката Свеня Лудге е по-оптимистично настроена:„Астрид Линдгрен описва едно специално детство, което много малко деца имат. Повечето съвременни малчугани не могат да осъществят мечтите си за свобода. Но пък могат да се пренесат в този идиличен свят чрез творчеството на Линдгрен. Пипи има потенциала да бъде популярна и през следващите 10, 20, дори 30 години, но само ако ние предадем на децата си любовта към нея. Пипи Дългото чорапче символизира привързаност, приятелство и кураж. Тя демонстрира, че човек може да се справи с на пръв поглед невъзможното, стига да се осмели да се изправи срещу трудностите. Именно на това трябва да учим децата си.“

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...