Днес, 21 май, в Швеция се „ражда“ един от най-популярните детски персонажи – Пипи Дългото чорапче. Писателката Астрид Линдгрен я измисля за утеха на болната си дъщеря Карин. Макар първата книга за героинята да излиза през ноември 1945 г., именно на 21 май същата година авторката подарява на дъщеря си за рождения й ден ръкописа на своята бъдеща класика, съобщи „Дойче веле“.

През годините Пипи се превръща в световен феномен и културна икона. Продадени са над 66 милиона книги, преведени на над 100 езика. Само в Швеция има повече от 40 филма с участието на Пипи, която е играна от 7 различни актриси. Днес луничавата червенокоска навършва 70, но не е остаряла изобщо. Тя живее сама във Вила Вилекула с маймунката си Господин Нилсон. Съседи са приятелите й Томи и Аника. Никой не я принуждава да ходи на училище и Пипи се справя с всичко.

Една от причините рижото момиче с плитки да е толкова обичано е, че е отличен пример за децата. То е силно, смело и помага на другите.

„Пипи Дългото чорапче е истинска детска героиня. Момичетата много лесно се идентифицират с нея. Моделът е силно еманципиран. Много е вероятно момичетата, които взимат пример от Пипи, да се справят добре в живота, особено в конкуренцията с мъжете. Те биха направили всичко, за да помогнат на приятелите си“, коментира Алфред Геберт, професор по психология.

Херберт Шейтхауер, психолог от Свободния университет  в Берлин, е на същото мнение. Той казва, че не трябва да се подценява влиянието на детската литература върху децата. Съобразяване и нарушаване на правилата, сила, слабост и приятелство са основни теми в историята на Пипи. Според Шейтхауер Пипи събира в себе си всичко, което искат децата, което я прави „вечна“. Тя е устремена, въвлича се в приключения, има неподозирани сили и преодолява различни трудности. Освен това има способността да подкрепя приятелите си.

Пипи Дългото чорапче събира в с себе си способностите на възрастните, без да се притеснява да се забавлява. В същото време има и обострено чувство за справедливост и голямо сърце. Според Волфганг Бергман, детски психолог, който работи в Хановер, суперсилите на Пипи също са притегателни за децата. Феноменът е идентичен с Хари Потър.

Бергман обаче се притеснява дали Пипи ще бъде популярна и в следващите години. Той се опасява, че децата вече растат в светове, много различни от идилията, описвана от Астрид Линдгрен. Това го кара да се съмнява, че ще има много почитатели на Пипи сред идните поколения.

Психоложката Свеня Лудге е по-оптимистично настроена:„Астрид Линдгрен описва едно специално детство, което много малко деца имат. Повечето съвременни малчугани не могат да осъществят мечтите си за свобода. Но пък могат да се пренесат в този идиличен свят чрез творчеството на Линдгрен. Пипи има потенциала да бъде популярна и през следващите 10, 20, дори 30 години, но само ако ние предадем на децата си любовта към нея. Пипи Дългото чорапче символизира привързаност, приятелство и кураж. Тя демонстрира, че човек може да се справи с на пръв поглед невъзможното, стига да се осмели да се изправи срещу трудностите. Именно на това трябва да учим децата си.“

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

„Да пиеш по цял ден е много по-трудно, отколкото да си инжектираш хероин. Алкохолът е истинска отрова.“

Ейми Уайнхаус, английска певица, родена на 14 септември преди 43 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Защо сме толкова еднакви?

 

 Джон Ланчестър на пръв поглед не клейми социалните мрежи, но индиректно романът му е присъда над един свят, който позволява през чатботове да се крадат биографии и да се наказват невинни.

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона