Бащата на Пипи Дългото чорапче вече няма да е „негърски крал”, а „крал на южните морета, за да не звучи расистки. Това обяви пред шведските медии дъщерята на писателката Астрид Линдгрен – Карин Нюман. Нейното семейство държи авторските права върху творчеството на Линдгрен.

Популярната детска книга ще бъде преиздадена тази година по повод 70-ата си годишнина и в нея няма да присъства думата негър. „Това название е обидно и затова не можем да го запазим в книгите за Пипи“, заявява Нюман. Тя е убедена, че майка й не би възразила срещу промените, щом идеята им е да не се нараняват хора.

Миналата есен и Шведската обществена телевизия обяви, че ще цензурира сцени от класическия сериал по книгата по същата причина. Ще бъдат изрязани кадрите, в които Пипи нарича баща си „негърски крал” и където си дърпа очите настрани, „за да си играе на китайци“.

Линдгрен почина през 2002 г. на 94 години. Тя е автор на няколко книги за Пипи, които впоследствие са събрани в общ том. Първата излиза през 1945 г. Тогава Карин Нюман е 9-годишна и тя измисля името на героинята.

Историята за Пипи е преведена на 70 езика и продадена в над 60 млн. тираж.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...