Южноафриканската организация "Praesa" получи наградата "Астрид Линдгрен" за 2015 г., съобщи стокхолмското жури във вторник, цитирано от derstandard.at. Мотивът на журито е, че победителят популяризира радостта от четенето, както и че учейки децата да обичат книгите, им отваря много възможности в живота.

Наградата "Астрид Линдгрен" е най-високо дотираното отличие за детска и младежка литература. Паричният й еквивалент е 534 хил. евро, или 5 млн. шведски крони. Миналата година победител беше шведската авторка Барбро Линдгрен (77).

"Praesa" е основана през 1992 г. и изпълнява проект за алтернативно образование в Южна Африка, който според журито обединява младите хора и ги запознава с литература на различни езици. 

Свързани заглавия:

Дъщерята на Астрид Линдгрен задраска „негърския крал” от „Пипи”

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков