АНОТАЦИЯ

ТУНЕ ГЛИМЕРДАЛ - запомнете добре това име, защото става дума за една лудетина, пленила сърцата на много деца по света. Още по-лесно е за запомняне името на нейната създателка, авторката на романа „Туне Глимердал” – Мария Пар. Едва на 33 в момента, тя е обявена от критиката за наследница на Астрид Линдгрен. Романите й за деца са грабващи и интересни. Децата в тях – новата Пипи, новата Роня, новият Емил от Льонеберя.

Туне е деветгодишно момиченце, което страда от факта, че е единствено дете в селцето, където живее. Има обаче щастието да е най-добрата приятелка на Гюнвал, 74-годишния старец, който е и неин кръстник. Двамата са добър отбор – създават шейни, свирят и пеят, с една дума – забавляват се. Поне докато дядото не се наранява тежко, прибирайки в кошарата непослушен овен. Когато влиза в болница, всичко се променя. Наяве излизат тайни, крити три десетилетия. Уплашен за живота си, Гюнвал приписва своята ферма на дъщеря си Хайди. Проблемът е, че Туне никога не е чувала за съществуването й.

„Туне Глимердал” е книга за това, че хората са щастливи, когато са заедно и нямат тайни един от друг. Мария Пар ни предлага четиво, което ни подсеща как простите решения са винаги най-ефективни. А простичко разсъждават най-вече децата.

Малко детски книги могат да предложат тази благодатна комбинация от забавление, приключения, много смях и дори мъничко тъга.

Мария Пар познаваме вече от „Вафлено сърце” – романът сензация, с който тя става популярна едва на 24. Новата й книга, „Туне Глимердал”, показва, че авторката е доразвила таланта си на разказвач. Чисто по скандинавски, тя ни поднася приключение, което четем с широко отворени очи до последния ред. Пак по скандинавски, „Туне Глимердал” е книга, която обогатява представите ни за този отдалечен свят. Митология, народно творчество, обичаи – всичко е вплела Мария Пар в своя сюжет.

Приключенията на това необикновено момиче в планинско селце стават любими на малки и големи. Заснет е и телевизионен филм. Книгите на Мария Пар са преведени вече на много езици и са особено популярни сред норвежките, руските, чешките, немските, а вече и българските деца.

Авторката получава за „Туне Глимердал” най-голямата национална литературна награда в Норвегия - „Браги”, в категория „Детска литература”. Удостоена е и с наградите за детска литература в Германия и Франция.
Илюстрирана от Осхил Иргенс, книгата се превръща в прекрасно четиво за децата.

„Туне Глимердал” показва колко е важно да имаме приятели. В случай че свирите на цигулка, ще заобичате тази книга; но дори да не умеете – пак я прочетете. Това е история, в която децата се оказват по-мъдри от възрастните.

Мария Пар, „Туне Глимердал” , изд. "Изида", 2014

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    • „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Има много талантливи хора, които не са реализирали потенциала си, защото са мислили прекалено много, били са прекалено внимателни или не са си повярвали.“

Джеймс Камерън, канадски режисьор, роден на 16 август преди 72 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера