„Има и такъв скучен, безрадостен живот, който е по-лош от смъртта.“
„Дори и най-големият лъжец сред хората казва истината за сина си.“
„Ако моят противник изрече истина, аз няма да си запуша ушите само защото я казва той.“
„Ако човек иска да има около себе си спътник, който да постъпва като него, то би трябвало да живее сам.“
„Човек, който носи в дома си храст с мравки, не трябва да се оплаква, че отглежда гущер.“
„Любовта към титлите е слабост, свойствена за всички хора.“
„Можете да откажете да изпълните молба, но не можете да не я изслушате.“
„Моето оръжие е литературата.“
„Когато страданието почука на вратата ти и ти кажеш, че няма място за него в дома ти, то отговаря, че си е взело собствен стол.“
„Разказвачът създава паметта, която оцелелите трябва да носят. В противен случай тяхното оцеляване няма значение.“
„На жените и музиката не бива да се поставя дата.“
„Ако не харесваш историята на някой друг, напиши своя собствена.”
„Слънцето ще огрее тези, които са се изправили преди то да се покаже, преди да огрее тези, които са коленичили пред тях.”
„Ако видиш крастава жаба да скача посред бял ден, знай, че нещо иска да отнеме нейния живот.”
„Гордото сърце може да преживее общия провал, защото той не отнема неговата гордост. По-трудно и по-горчиво е, когато човек се проваля сам.”
„Триумфът на написаната дума се постига, когато писателя достигне до съюз и доверие с читателя, а читателя стане готов да тръгне по непознати земи, обул литературни обувки, към по-добро разбиране на себе си и обществото, както и чуждите народи, култури и обичаи.”
„Има една велика поговорка: "Докато лъвовете нямат техни историци, историята на лова винаги ще фаворизира ловеца". Когато разбрах смисъла, осъзнах, че трябва да стана писател.”
„Ако един пръст бръкне в мръсотията, той ще изцапа и останалите.”
„Светът е като танцуването с маски. Ако искаш да го видиш добре, не стоиш на едно място.”
„Джоузеф Конрад е проклет расист. Тази истина не се споменава в критиките относно неговите творби, защото белият расизъм към Африка е толкова нормален и възприет начин на мислене, че манифестациите в негова чест остават незабелязани.”
„Добрият писател не се нуждае да му казват нищо друго, освен да продължава по същия начин. Мисли за работата, която си си поставил и я върши колкото можеш по-добре.”
ЧИНУА АЧЕБЕ – нигерийски писател, литературен критик и журналист, роден на 16 ноември 1930 г. Той е един от най-популярните и уважавани африкански писатели. Основна тема в творчеството му е налагането на западноевропейските ценности в Африка. Пише на английски, носител е на награда „Букър“. Многократно е номиниран за Нобелова награда. Умира на 21 март 2013 г.