Синовете на Николай Хайтов изгубиха гражданското дело, което водеха срещу литературния изследовател и библиотекар Петър Величков, съобщи "168 часа". Александър и Здравец Хайтови съдеха Величков за 15 хил. лв. неимуществени вреди заради негово интервю от 2013 г. по повод изчезнали ръкописи на Яна Язова. 

Изследователят е автор на разследване, че ръкописи на мистериозно умрялата авторка са откраднати след смъртта й. Язова е намерена мъртва в дома й в София през юли 1974 г. Години по-късно част от патоанатомите казват, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си. Държавна сигурност изземва цялата преписка по случая. 

Величков разследва факта, че след смъртта на писателката изчезват оригинали на неиздадени романи. Тогава Съюзът на българските писатели назначава комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, за да опази архива, но Николай Хайтов, който тогава е председател на творческия фонд на СБП, влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Аянов, твърди Величков. Няколко месеца Централният държавен архив не успява да получи архива на Язова. В края на октомври 1974 г., когато все пак архиварите получават достъп, намират само чернови. Според Величков Тодор Боров установил липса на много ръкописи.

„Случаят с кражбата на ръкописа би бил приключен още през 1984 г. Но не би. Тогава Тодор Живков разпореди романът „Левски“ да излезе с името на Яна Язова, но крадецът Хайтов да не се закача. Такова е решението на Живков и по подобен случай, предната година с книгата на Екатерина Томова „Забравените от небето“, която Хайтов бе откраднал и искаше да издаде под свое име.Месеци преди смъртта на Язова обаче излиза постановление на Министерския съвет, според което само държавните архиви имат право да влизат в домове на покойници и да им прибират архивите. Благодарение на това Величка Филипова, началник на Главно управление на архивите тогава успява да се пребори с Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, и да прибере опоскания от него архив на Яна Язова, няколко месеца, след като този писател лесовъд „описва“ старателно ръкописите на Язова в жилището й с юрисконсулта на творческия фонд Аянов. С какво право, след като Яна Язова не е била членка на Съюза на писателите и къде е старателният опис на Хайтов и Аянов? Няма такъв”, казва Величков в интервю за bolgari.net.

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ е автор на книгите „Софийските потайности", „Страсти и скандали в Царска България", „Българинът: голата истина", „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство", „Яна Язова: проклятието на дарбата", „Сто български екслибриса", „Сам си стигам" и „Неразличим". Благодарение на него са публикувани романите на Яна Язова: "Левски", "Бенковски", "Шипка", "Александър Македонски", "Соления залив". Редактор е на над 200 книги на български автори класици, някои - забранени след 1944 г. Възвръща оригиналния текст на четирилогията "Асеновци" на Фани Попова-Мутафова.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.