Преди седмица издателство „Българска история“ обяви, че пуска в книжарниците романа на Яна Язова „Война“. Тази новина предизвика моментално много дискусии, защото въпросният роман е част от дилогията „Соления залив“, издание на „Изток – Запад“.
Публикуваме позицията на издателство „Изток – Запад“ по щекотливия казус:
Публикуването от издателство „Българска история” на книгата „Война“ с автор Яна Язова (ISBN: 9786197496611) породи доста полемики и тъй като издателство „Изток-Запад” неволно бе въвлечено като страна във възникналия спор, считаме за необходимо да внесем яснота в своята позиция по отношение на изданието, осъществено от изд. „Българска история“:
През 2003 г. „Изток-Запад” публикува книгата на Яна Язова „Соления залив“, ISBN: 978-954-321-654-3, която е хронологично продължение на трилогията „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“. „Соления залив“ се състои от 2 части: „Голямо и малко“ и „Война“. Възможността да бъдат издадени ръкописите на Яна Язова в поредицата "Колекция Яна Язова" на издателство "Изток-Запад" се дължи изключително на дългогодишния упорит изследователски и творчески труд, положен от литературния изследовател г-н Петър Величков, без чиято самоотвержена настоятелност и без чийто непоколебим ентусиазъм неподредените, неразчетени, нередактирани и недовършени чернови, съхранени в ЦДА като открит в жилището на Яна Язова посмъртен архив, и до ден днешен щяха да бъдат непубликувани, или в най-добрия случай само частично известни. Именно обнародването на черновите в гореспоменатата поредица за първи път очерта пълния обем на тези авторови творби, сиреч създаде стандарт относно тяхната цялост и последователност. Този факт, както и приносът на г-н Петър Величков за неговото осъществяване, трябва да бъдат подобаващо отчитани от носителя на авторските права – българската държава чрез Министерство на културата (съгласно чл.33 от ЗАПСП – поради липса на наследници), защото положеният от г-н Величков колосален литературен труд е твърде съществен за оформлението на ръкописа във вид на годно за публикация и закриляно от ЗАПСП произведение.
Читателят може да се запознае по-детайлно със спецификата и обема на работата, извършена от Петър Величков по съставителството тук ➡️ https://iztok-zapad.eu/yazova-velichkov
Ние ценим и дълбоко уважаваме работата на колегите ни от издателство „Българска история” за ентусиазма им да възстановяват ценни парченца от българската родова памет. В конкретния случай обаче, със съжаление, но и със съзнание за вероятната неволност на допуснатите непълноти в горепосоченото издание не можем да не изразим съгласие с твърденията на г-н Петър Величков, че:
1. Публикуваният от издателство "Българска история" текст със заглавие „Война“ е втора част от книгата на Яна Язова за Третото българско царство и първите десетилетия на XX век. Тя е продължение на първата част, озаглавена „Голямо и малко“, където се въвеждат основните герои и без която се губи логическата връзка с предишните книги на авторката. Тъкмо по тези причини в изданието на "Изток-Запад" от 2003 г. двете части са обединени под общото заглавие "Соления залив";
2. В изданието на "Българска история" се откриват съществени липси, посочени в становището на г-н Величков, най-ярката от които е липсата на завършваща романа глава; тези липси обосновават правдоподобността на предположението, че в новото издание не е била използвана цялостната транскрипция на произведението, извършена от Петър Величков, а вероятно редакцията на Цвета Трифонова, на която се базира изданието на същия роман, осъществено през 2001 г. от издателство „Весела Люцканова” (ISBN: 954-845-374-6). Разбира се, за нас това е само предположение, тъй като в коментираното издание на „Българска история” не е посочено нито името на Цвета Трифонова, нито това на Петър Величков, а като редактор фигурира името Антон Оруш, който не ни е известно да е съставял своя самостоятелна редакция на авторовия ръкопис.
Доверяваме се на колегите от издателство "Българска история" и ни най-малко не се съмняваме, че те са подходили добросъвестно и с намерение да спазят закона при подготовката на своето издание, получавайки необходимите права от Министерство на културата. Същевременно считаме, че при предоставянето на право за използване на това произведение, което представлява непубликуван приживе ръкопис, носителят на авторските права е следвало да прояви дължимата грижа към целостта и непроменимостта на произведението във вече публикувания му вид. За нас адекватното упражняване на авторските права непременно включва съхраняването на произведението в неговата цялост и ненакърнимост. Ако носителят на правата има свои аргументи да счита, че транскрипцията на ръкописа, извършена от г-н Петър Величков, по някакви причини не представлява пълно отражение на съхранявания от държавата авторов ръкопис, то евентуално предприемани нови издания на този ръкопис трябва да бъдат снабдявани с точно позоваване на лицата, които са го разчели, редактирали и подготвили за печат, както и с ясна обосновка на техния съставителски подход. Този жест към труда на изследователя-съставител не само би отличил неговата/нейната заслуга към ръкописа, той би послужил и за верен ориентировъчен и разграничителен критерий на читателя спрямо целостта и непроменеността на публикуваното произведение.
В своята издателска практика „Изток-Запад” изключително много държи както на качеството на издаваните книги, така и на коректността към автори и сътрудници на издателството. В съвремието ни, изобилстващо с недобронамерени кампании и фалшиви новини, повече от всякога искаме да опазим не само своето добро име, за което работим от десетилетия, но и да не участваме в нежелано накърняване на нечия чужда репутация. Вярваме, че колегите от „Българска история”, водени от най-добри намерения, са се опитали да постъпят коректно и в съгласие с българското законодателство, но по неведоми за нас причини (неволни недоразумения или недостатъчен издателски опит) са допуснали коментираните по-горе непълноти.
Понеже сме свикнали да търсим доброто във всяка ситуация, вярваме, че случаят с Яна-Язовата "Война" ще създаде градивни възможности за усъвършенстване на законодателството и правоприлагащата практика, за разведряване на конкурентната атмосфера и най-вече ще се окаже добронамерен принос на спорещите страни към съхраняване на светлата памет и ценното творческо наследие на великолепната българска писателка Яна Язова.