“Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия...” 

---

„Всички смятаха, че съм била любовница на Балабанов. У нас не могат да си представят, че между жената и мъжа може да има духовна връзка. Какво скотство!”

---

„Моята титла, скъпи мой, е едно лошо име.”

---

Мъка от любов

Мисля вечер, като си постилам:

Да заспя и да забравя! –

Падне ми глава без сила,

Във сълзи ще се удавя.

Стана и вратата си отварям,

Вслушвам се …далече се унасям…

Нежен славей в песни се забравя,

Той на моя тъжен час приглася.

Светват пътищата пусти и големи…

Пак ги гледам с поглед тих, прощален.

Гроба ми се мярка…Върху му червени хризантеми…

Там – и кръстът ми запален!

                                 

---

Скръб

 

Мъждукат газени фенери

във уличната гъста кал.

Нощта във локвите трепери.

Вампир луната е заял.

И просяците с ръце вдървени

фенерите подпират с гръб;

а бедните им мисли спрени,

увиснали на щърбав ръб.

Под хладна светлинка във здрачът

на гола немощ, подир теб

те — просешките мисли плачат:

"Пари ми дай, пари за хлеб!"

— Ех, стига куцахте сакати!

Днес в празник тропахте по мен!

"Ний носим сухите комати

в бордей на кална локва плен.

И просим в пътя си до къщи,

по улици — море — вървим.

На всеки стълб фенер намръщен

ний слабия фитил гасим."

Вървят те — нечовеци бедни.

Вървят — тук плът на вечна скръб.

Фенерите гасят последни,

Подпрели ги със дрипав гръб.

Нощта до портите се спира,

за помощ гледа ме в очи...

А улицата ги разбира

и в хладна тиня си мълчи...

И хукнах аз към теб в тъмите

да скрия празник в твоя праг...

      Но в сънен креп мълчат вратите —

И всеки дом е саркофаг.

---

Снежни думи

 

Шейните се събират на мегдана,

ще зазвънят по белия, заснежен път...

Почуква празнично черковната камбана;

и ние чаши чукаме, ний — дрипите в света.

 

Във кръчмата седим и през дима поглеждаме:

момците и момичета... Нашарени шейни...

Разбъркани глави пречупено навеждаме,

тогава вън зашушне смях, закачки... на избягали жени.

 

Ей, припнаха... Момче, нелей догоре тази празна чаша!

Остане ли от виното, ще го допиеш ти — наздравица за нея.

Проспахме ние времето, когато беше наша.

Отдавна у дома, осъмнал сам, аз пия и копнея.

 

 А, може би, и тебе някога със радост е мъчила!...

Но виждам, друго някое момиче вън очи ти взима.

И на, допий ми чашата, иди, пуснете се от вашата могила,

че после в кръчмата ще те затвори зима.

 

Ще те прегърне тя, ще ти се смее като твоя...

Но силно, силно ти я целуни!...

Момче, ах, чуваш ли, сред пътя на завоя

пред пропастта камбаната... за всички ни звъни!...

---

Край канала

 

По тия дълги булеварди тихи и безлюдни

вървя, където скришом в сенките им двама

се срещнахме... Луна ни свети, сенки вардят будни —

теб нежно влюбен, тих, а мене — горда дама.

 

 И под ръка вървяхме ние нощем край канала

по суха пръст, по кал, по много, много сняг;

и в дънотому чакахме зората лека, бяла.

А днеска лешояди пълнят тоя бряг.

 

Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи

ме спират и ми казват глупави лъжи;

но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:

— Ах, вече колко много, много ми тежи!

---

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

„Мнозина са смутени от нейната поезия и някак си се чудят как да я квалифицират. Отначалото помислиха, че аз пиша стиховете, сетне че са превод от някой голям италиански поет (името му?). Като се убедиха, че са писани само от нея - временно млъкнаха и после засъскаха."  - Александър Балабанов

„Няма подобен случай, като този с Яна Язова в българската литература - с труп и откраднати ръкописи, и отгоре на всичкото крадецът да е бил толкова влиятелен, като покойният Николай Хайтов.” – Петър Величков

„Един съсед ми даде наскоро и прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд… Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме“. - Георги Мишев

---

ЯНА ЯЗОВА (Люба Ганчева) – поетеса и писателка, родена на 23 май 1912 г. Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Първият й роман е „Александър Македонски”. Слез 9 септември 1944 г. е обречена на изолация и принудително мълчание. В продължение на три десетилетия  успява да надмогне репресиите и създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на османската власт. Умира на 9 юли 1974 г.

Огромна заслуга за нейната реабилитация има литературоведът Петър Величков.

 

„Вземи дрехите на най-великия човек и ще видиш едно голо, засрамено и безпомощно животно.“

Клайв Къслър, американски писател, роден на 15 юли преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...