“Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия...” 

---

„Всички смятаха, че съм била любовница на Балабанов. У нас не могат да си представят, че между жената и мъжа може да има духовна връзка. Какво скотство!”

---

„Моята титла, скъпи мой, е едно лошо име.”

---

Мъка от любов

Мисля вечер, като си постилам:

Да заспя и да забравя! –

Падне ми глава без сила,

Във сълзи ще се удавя.

Стана и вратата си отварям,

Вслушвам се …далече се унасям…

Нежен славей в песни се забравя,

Той на моя тъжен час приглася.

Светват пътищата пусти и големи…

Пак ги гледам с поглед тих, прощален.

Гроба ми се мярка…Върху му червени хризантеми…

Там – и кръстът ми запален!

                                 

---

Скръб

 

Мъждукат газени фенери

във уличната гъста кал.

Нощта във локвите трепери.

Вампир луната е заял.

И просяците с ръце вдървени

фенерите подпират с гръб;

а бедните им мисли спрени,

увиснали на щърбав ръб.

Под хладна светлинка във здрачът

на гола немощ, подир теб

те — просешките мисли плачат:

"Пари ми дай, пари за хлеб!"

— Ех, стига куцахте сакати!

Днес в празник тропахте по мен!

"Ний носим сухите комати

в бордей на кална локва плен.

И просим в пътя си до къщи,

по улици — море — вървим.

На всеки стълб фенер намръщен

ний слабия фитил гасим."

Вървят те — нечовеци бедни.

Вървят — тук плът на вечна скръб.

Фенерите гасят последни,

Подпрели ги със дрипав гръб.

Нощта до портите се спира,

за помощ гледа ме в очи...

А улицата ги разбира

и в хладна тиня си мълчи...

И хукнах аз към теб в тъмите

да скрия празник в твоя праг...

      Но в сънен креп мълчат вратите —

И всеки дом е саркофаг.

---

Снежни думи

 

Шейните се събират на мегдана,

ще зазвънят по белия, заснежен път...

Почуква празнично черковната камбана;

и ние чаши чукаме, ний — дрипите в света.

 

Във кръчмата седим и през дима поглеждаме:

момците и момичета... Нашарени шейни...

Разбъркани глави пречупено навеждаме,

тогава вън зашушне смях, закачки... на избягали жени.

 

Ей, припнаха... Момче, нелей догоре тази празна чаша!

Остане ли от виното, ще го допиеш ти — наздравица за нея.

Проспахме ние времето, когато беше наша.

Отдавна у дома, осъмнал сам, аз пия и копнея.

 

 А, може би, и тебе някога със радост е мъчила!...

Но виждам, друго някое момиче вън очи ти взима.

И на, допий ми чашата, иди, пуснете се от вашата могила,

че после в кръчмата ще те затвори зима.

 

Ще те прегърне тя, ще ти се смее като твоя...

Но силно, силно ти я целуни!...

Момче, ах, чуваш ли, сред пътя на завоя

пред пропастта камбаната... за всички ни звъни!...

---

Край канала

 

По тия дълги булеварди тихи и безлюдни

вървя, където скришом в сенките им двама

се срещнахме... Луна ни свети, сенки вардят будни —

теб нежно влюбен, тих, а мене — горда дама.

 

 И под ръка вървяхме ние нощем край канала

по суха пръст, по кал, по много, много сняг;

и в дънотому чакахме зората лека, бяла.

А днеска лешояди пълнят тоя бряг.

 

Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи

ме спират и ми казват глупави лъжи;

но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:

— Ах, вече колко много, много ми тежи!

---

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

„Мнозина са смутени от нейната поезия и някак си се чудят как да я квалифицират. Отначалото помислиха, че аз пиша стиховете, сетне че са превод от някой голям италиански поет (името му?). Като се убедиха, че са писани само от нея - временно млъкнаха и после засъскаха."  - Александър Балабанов

„Няма подобен случай, като този с Яна Язова в българската литература - с труп и откраднати ръкописи, и отгоре на всичкото крадецът да е бил толкова влиятелен, като покойният Николай Хайтов.” – Петър Величков

„Един съсед ми даде наскоро и прочетох „Соления залив” на Яна Язова, силно съм впечатлен. Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд… Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията… Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме“. - Георги Мишев

---

ЯНА ЯЗОВА (Люба Ганчева) – поетеса и писателка, родена на 23 май 1912 г. Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Първият й роман е „Александър Македонски”. Слез 9 септември 1944 г. е обречена на изолация и принудително мълчание. В продължение на три десетилетия  успява да надмогне репресиите и създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на османската власт. Умира на 9 юли 1974 г.

Огромна заслуга за нейната реабилитация има литературоведът Петър Величков.

 

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...