АДЕЛИНА ГРОЗЕВА, Програма "Христо Ботев"

Тази година се навършват 110 години от рождението на писателката Яна Язова. Повод да си припомним за нея е и погледът на младите към нашата литературна история. 

Теодора Милева е ученичка в столичното 73-то средно училище "Владислав Граматик“, София. Заинтересована от историята на писателката Яна Язова, Теодора създава филма с биографични елементи за Язова – "Моята Мо". Теодора е и съосновател на подкаст и проект за създаване на дигитално съдържание за български писатели и е финалист в изданието "Малки поетики“, нейни творби са публикувани в списание "Ах, Мария“. 

Интересът на Теодора към творчеството и личността на Яна Язова възниква преди няколко години, когато случайно тя открива историята за внезапната ѝ смърт. Във филма присъстват кадри на оригинални писма, ръкописи, албуми, съхранявани в Държавни архиви, както и интервюта с изявени специалисти по темата като д-р Петър Величков и Катя Зографова:

"Яна Язова през цялото време поддържа динамика. Или я хвалят, или я хулят. Интелектуалците се предизвикват. Нещо много типично за отношенията в литературните среди са кодовите имена. Интересното е, че в отношенията си Яна Язова и Балабанов са се наричали "Мо" и "Ра", а това идва от думата "мойра", която от гръцки означава съдба. Яна Язова е била силно критикувана и заради думите, които е използвала в поезията си. Думи от бита дори, но тя казва истината чрез тях, но поезията не звучи така красиво и затова на повечето хора в това време не им харесва.“

Яна Язова рано започва да пише стихове, наречена е гениалното дете на българската литература. Проф. Балабанов дава на Люба Генчева псевдонима Яна Язова, но самата тя пише към Балабанов по-късно – "Ти намери най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой не обича“. 

Д-р Петър Величков, чието интервю Теодора включва във филма си, казва, че Яна Язова успява да влезе в бездните на жената, които други поетеси не са успели да достигнат – като "Рози“ и "В нощта“. Величков казва и че в поезията на Язова се усеща смърт, и тя успява да изгради един портрет на гаврошовците, познат от Христо Смирненски. Литературоведката Катя Зографова също е включена във филма, тя прави сравнение между Яна Язова и Елисавета Багряна.

Към днешна дата Теодора е автор и редактор в електронното списание “We Matter”, както и доброволец в неправителствената организация Social Hub, с която осъществява проекти по програмата Еразъм +. Работи също с проф. Иван Бързаков – писател, психолог и педагог, българинът с най-много номинации за Нобелова награда и откривател на иновативната система за учене “Optima Learning”. 

Участвала е в много литературни конкурси, като в края на миналата година е селектирана за финалист в “Млади поетики”. Създава свое предаване – “Опознай България”. Първото филмово състезание, в което участва, е “Писателските домове разказват”, където представя къща-музей “Димитър Димов”, живота и творчеството му.

 

 

„Висшето образование не е показател за ума, скъпите подаръци не са признак за любов, обещанията и думите не винаги са истински. Вашият опит, внимание и поведение към хората – това е наистина ценно.“

Орландо Блум, английски актьор, роден на 13 януари преди 48 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…