Писма между Яна Язова и проф. Александър Балабанов са събрани в книгата „Дух над мене”. Неин съставител е Цвета Трифонова (1944 – 2015), издател – „Факел“.

„Аз не зная по-жестока съдба в нашата литература от съдбата на Яна Язова. Хвалена от 18-годишна, тя е окончателно изхвърлена от литературния живот на 32 години. От 1944-а до 1974-а Язова пише с увереността, че един ден ще я четат – и излиза права”, написа за необикновената й съдба поетесата Валентина Радинска, цитирана от БНР.

В книгата е подбрана част от кореспонденцията на Язова и проф. Александър Балабанов - 91 писма от Я. Язова и 56 от Ал. Балабанов, плюс 7 писма на Джон Табаков - общо 154 архивни единици, разчетени по оригинали, непубликувани досега ръкописи, намиращи се в Централния държавен исторически архив.

Те обхващат период от 15 години - от 1931 до 1946 г. - време, достатъчно да сложи отпечатък върху цял един човешки живот.

ЯНА ЯЗОВА (Люба Ганчева) е родена на 23 май 1912 г. Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Първият й роман е „Александър Македонски”. Слез 9 септември 1944 г. е обречена на изолация и принудително мълчание. В продължение на три десетилетия  успява да надмогне репресиите и създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на османската власт. Умира на 9 юли 1974 г.

АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ е изтъкнат литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Роден на 18 януари 1879 г. Умира на 30 ноември 1955 г.