"Гордея се, че със свободния стих променихме стила на българската поезия.“ Това каза във Варна поетът и писател Стефан Цанев, който представи стихосбирката си с избрани творби „Носете си новите дрехи, момчета!“ на фестивала „Море от книги“. На 7 август известният писател ще навърши 90 години, съобщава БТА.

Цанев припомни, че в началото на 60-те години публикува във вестник „Литературен фронт“ текст в защита на свободния стих, подкрепен от поетите Константин Павлов и Любомир Левчев. По думите му дотогава българската поезия, особено след 9 септември 1944 г., е била подчинена на строгия класически стих, превърнал се и в естетически символ на социалистическата епоха.

„Това ние разрушихме с нашия манифест. Предизвикахме спор, който продължи години, но само след половин година бяхме разгромени и заклеймени като „отцеругатели“, разказа писателят. Според него най-провокативна е била самата дума „свободен“, както и заявеното желание на авторите да не се подчиняват на установени правила, а да пишат според вътрешния си порив. Най-тежкото обвинение срещу тях било, че са „поклонници на Запада“, тъй като по онова време свободният стих не съществувал и в съветската литература.

По думите на Цанев класическият стих е като песен с повтарящ се ритъм, докато свободният следва импулсите на мисълта и чувствата. „Класическият стих е песен, а свободният стих е симфония“, каза той.

Писателят изрази убеждението си, че поезията не може да бъде усвоена като занаят, а е дарба. Според него прозата изисква житейска мъдрост, драматургията може да се изучава, но поезията е талант, сроден с певческия.

Цанев говори и за ролята на самотата в творческия процес. По думите му именно тя позволява на поета да се съсредоточи и да достигне до състояние, в което стиховете се раждат естествено. Ако липсва това пълно потапяне, думите остават „съчинени и хилави“, без истинско въздействие върху читателя.

Поетът изрази тревога за съдбата на младите талантливи автори в България, които трудно намират възможност да публикуват произведенията си и често остават незабелязани. Той подчерта, че човек сам определя посоката на живота си още в младостта и че е важно да има цел. Според него истинското богатство не е в притежанията, а в това да имаш достатъчно, за да можеш да мислиш за духовността, изкуството и любовта.

Цанев коментира още, че политиката не бива да се намесва в човешките отношения, защото разрушава приятелства и носи нещастия. Той призна, че е преживявал тежки моменти и дори е стигал до мисли за самоубийство, но никога не се е отказвал от убежденията си. Като нравствено кредо определи стихотворението си „Истинската смърт“ от 1961 г. „Достатъчно е да казваш спокойно „не“ и „да“. Ако спазваш това просто правило, ще живееш спокойно“, каза писателят.

Авторът разказа още, че при подготовката на стихосбирката „Носете си новите дрехи, момчета!“ дълго е подбирал творбите, защото е искал читателите да получат най-доброто от неговата поезия. Призна, че през последните години пише все по-рядко – понякога по-малко от едно стихотворение годишно. Дълголетието си отдава на непрекъснатото четене, писане и умствена активност. „Мозъкът не бива да се оставя на спокойствие нито миг“, посъветва той.

Фестивалът „Море от книги“ продължава до 9 август с премиери на книги, литературни срещи, работилници и събития с участието на автори във Варна.

Източник: БТА

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Освен живопис и градинарство друго нищо не умея.”

Клод Моне – френски художник, основател и лидер на стила импресионизъм, роден на 14 ноември преди 186 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза