Издателство "Жанет 45" и Съюзът на архитектите в България организират премиера на "Небесна гледна точка" - последната поетична книга на Стефан Цанев. Тя ще се състои на 11 април, четвъртък от 18:30 ч. в София в сградата на архитектите на ул. Кракра № 11. Входът е свободен.

Модратор на събитието е Светлозар Желев, а актьорът Владимир Пенев ще чете от книгата.

 "Небесна гледна точка" излезе миналата година с логото на "Жанет - 45". Ето каква е написал Цанев на гърба на книгата си:

 "Небесна гледна точка" съдържа стихотворения, които съм писал през ХХІ век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. 

Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял.  Ако те помнят, ако те четат – жив си. 

Не те ли четат, не те ли помнят – и да са жив, мъртъв си.

Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта.

А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, 

с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, 

с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, 

кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална 

галактика, забутана сред гъмжилото от милиарди галактики 

в черната утроба на Вселената? Забелязва ли ни някой отгоре?

Тази книга е пълна с много други въпроси, каквито хората, 

затънали в блатото на битието, предпочитат да не си задават. 

И може би са прави. Затова:

Не четете тази книга – ще ви натъжи.

Истините не са вкусни – яжте весели лъжи

---

СТЕФАН ЦАНЕВ - поет, драматург, писател, роден на 7 август 1936 г.  Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1965 – 1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967 – 1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970 – 1973), в Театър „София“ (1973 – 1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984 – 1991), Театъра на армията (1992 – 1996), Театър „София“ (1996 – 2008).  Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др. Носител е на множество национални награди.

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 67 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера