Списание „Ролинг Стоун“ състави списък с 30 от най-добрите телевизионни сериали на ужасите за всички времена.

Първото място в класацията заема „Туин пийкс“. Достойнствата на проекта на Дейвид Линч и Марк Фрост е, че  въпреки изобилието от мистика, не забравят за човешкото страдание. Именно тази комбинация прави „Туин пийкс“ абсолютен шампион в тази класация.

На втора позиция е чернобелия сериал от 1959 г. „Зоната на здрача“. Антологията на Род Сърлинг комбинира няколко жанра едномременно, което може  да изплаши зрителя, но и да го накара да се замисли. Сериалът е рестартиран под ръководството на Джордан Пийл.

„Ханибал“, по мотиви на романа на Томас Харис, заема трета позиция. Поредицата, с Мадс Микелсен в главната роля, е наречена зашеметяваща и смела от визуална гледна точка.

В листата са още „Черното огледало“, „Секретни материали“, „Живите мъртви“. 

Пълната класация на най-страшните сериали тук

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...