Списание „Ролинг Стоун“ състави списък с 30 от най-добрите телевизионни сериали на ужасите за всички времена.

Първото място в класацията заема „Туин пийкс“. Достойнствата на проекта на Дейвид Линч и Марк Фрост е, че  въпреки изобилието от мистика, не забравят за човешкото страдание. Именно тази комбинация прави „Туин пийкс“ абсолютен шампион в тази класация.

На втора позиция е чернобелия сериал от 1959 г. „Зоната на здрача“. Антологията на Род Сърлинг комбинира няколко жанра едномременно, което може  да изплаши зрителя, но и да го накара да се замисли. Сериалът е рестартиран под ръководството на Джордан Пийл.

„Ханибал“, по мотиви на романа на Томас Харис, заема трета позиция. Поредицата, с Мадс Микелсен в главната роля, е наречена зашеметяваща и смела от визуална гледна точка.

В листата са още „Черното огледало“, „Секретни материали“, „Живите мъртви“. 

Пълната класация на най-страшните сериали тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.