"Свободна Европа"

Семейството му често се мести, когато е малък. Той сменя училища и приятели. Израства хаотичен, непостоянен, независим. Това го прави неповторим режисьор с отличителен стил и няколко култови произведения зад гърба.

Режисьорът Дейвид Линч, носител на "Златна палма" от фестивала в Кан, Почетна награда на Академията, две награди "Сезар" и три номинации за Оскар, в петък навърши 77 години.

Въпреки че е най-успешен в областта на киното, той е също художник, актьор и музикант с няколко студийни албума. Не обича да спира да твори под някаква форма, независимо дали това, с което се захваща, ще бъде завършено и реализирано.

Когато създава една история, той казва, че не се води по предварително замислени сюжетни линии. "Не, това е усещане, по-скоро интуиция", казва Линч пред "Гардиън". "Това е идеята, в която си се влюбил, и на която се опитваш да останеш верен".

Той описва идеите като риби. "Ако ви хрумне идея, която ви вълнува, насочете вниманието си към нея и още други риби ще заплуват натам. Като примамка. Те ще се закачат за нея и вие ще получите още идеи".

Линч е роден през 1946-а в щата Монтана, САЩ, но не прекарва много време там, тъй като баща му е изследовател на държавна позиция и често е преназначаван в различни щати. Сред тях са Айдахо, Вашингтон, Северна Каролина, Вирджиния.

Най-силно влияние върху Линч има град Филаделфия, Пенсилвания, където се записва да учи в Академията за изящни изкуства, запознава се с други добри художници, както и с бъдещата си първа съпруга Пеги Рийви.

"Във въздуха витаеше страх, имаше корупция, имаше насилие, имаше лудост във Филаделфия. Стаите в сградите бяха боядисани в определен вид зелено, с едно тъмно дърво и парапети на стълбища, тухли и големи крилни прозорци, тесни улици и тази гъста атмосфера на негативизъм", казва той пред "Ню Йорк таймс". Той и Рийви са били ограбени неведнъж, докато живеят там.

Преживяното във Филаделфия е една от причините престъплението да присъства като мотив в повечето му филми. "Страданието и смъртта могат да се открият навсякъде, ако се вгледате", казва Линч пред "Гардиън".

По-късно през 70-те се местят в Лос Анджелис, където Линч записва кинорежисура в Американския филмов институт. Там създава сценария за първия си филм - "Erasehead" ("Гумена глава").

Сюжетът е сюрреалистичен и дълбоко смущаващ, както голяма част от изкуството му. По-късно през 80-те излизат на екран "Човекът слон", "Дюн" и "Синьо кадифе", а през 90-а илиза и филмът му "Диво сърце", който спечелва наградата в Кан.

По същото време започват да се излъчват първите два сезона на култовия драматичен сериал "Туин Пийкс". Линч го създава заедно с продуцента Марк Фрост, но режисира само няколко епизода. По-късно през 2017 г. излиза трети сезон, който също постига голям успех.

Друго емблематично заглавие на Линч е мистерията "Мълхоланд драйв" от 2001 г. - нелинейна история, разказана като сън, за актриса, наскоро пристигнала в Холивуд, която се сближава с жена с амнезия, претърпяла автомобилна катастрофа.

Филмът се представя добре както във финансово отношение, така и сред критиците. За него Линч получава наградата за най-добър режисьор в Кан, а пет години по-късно лентата е избрана за най-добрия филм на 21-ви век в анкета на Би Би Си, направена сред 177 филмови критици от цял свят.

В подобен фрагментиран и мрачен стил са направени "Изгубената магистрала" и "Вътрешна империя". Линч често настоява, че не обича да разяснява филмите си. "Филмът или сериалът са като магически акт", казва той пред "Гардиън". "А магьосниците не казват как са направили нещо... Филмът е това нещо и той трябва да бъде защитен".

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.