ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ

Класиката „Нощта на живите мъртви” на Джордж А. Ромеро е филмът, който на практика създава днешната идея за едно от най-известните чудовища – зомбито. Разказва се за група хора, която се опитва да се защитава от нападащите ги изчадия в една голяма къща, и неразбирателствата помежду им.

Филмът е доста страшен и с доста подтискаща атмосфера. Специалните ефекти са доста добри, защото са създадени не по дигитален път, все пак снимките са от 1968 г. Всичко, което се вижда, е действително пред камерата.  

„Нощта на живите мъртви” е направен със сравнително малко пари – 114 000 долара, но гледайки го, човек не би предположил скромния му бюджет. Фактът, че филмът е чернобял, допринася за това да изглежда още по-страшен. Актьорите също изиграват своите роли отлично. Страхът, напрежението и мъката са изписани по лицата им. Сравнен с днешните филми на ужасите, този печели с автентичността си. Всичко оригинално в този филм днес е превърнато в клише в масовото производство на хоръри. Филмът не е тъп.

За феновете на ужасите това е прекрасен филм, с добре написан сценарий. Но не се препоръчва на по-страхливите.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...