Книгата "Кът за мечти" на известния кинорежисьор Дейвид Линч, публикувана на английски през 2018 г., излезе на български . Тя е част от поредицата "Амаркорд" на издателство "Колибри".
В "Кът за мечти" култовият режисьор разказва за своя живот, изпълнен с изключителна креативност, приятелствата, създадени по пътя му, както и пречките, които е преодолял - понякога успешно, друг път не, - за да осъществи всеки от своите филми.
Отчасти мемоари, отчасти биография, книгата съчетава коментарите на самия Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над 90 от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред съавторката на "Кът за мечти" Кристин Маккена.
ДЕЙВИД ЛИНЧ е роден на 20 януари 1946 год. в град Мисула, щата Масачузетс (САЩ). Завършва три висши университета - колеж по изкуствата във Вашингтон (живопис), академията за изобразителни изкуства във Филаделфия и кинорежисура в Лос Анжелис. Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп. Още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото.
КРИСТИН МАККЕНА - е американска журналистка, известна най-вече със своите интервюта с художници, писатели, мислители, режисьори и музиканти. Много от тях са събрани в книгите "Book of Changes" (2001), и "Talk to Her" (2004).
ОТКЪС
Майката на Дейвид Линч е градско чедо, а баща му - от провинцията. Това е добра отправна точка за тази история, защото тя е изтъкана от двойственост.
"Всичката тази плът е в такова деликатно състояние, а светът е несъвършен", отбелязва Линч и това му наблюдение стои в центъра на всичко, което е създал. Всички живеем в обкръжение от противоположности - място, където доброто и злото, духовното и материалното, вярата и разумът, невинната любов и плътската похот съществуват редом в крехко равновесие. Работата на Линч се помещава в онази сложна зона, където се сблъскват красивото и прокълнатото.
Едуина Съндхолм, майката на Линч, е потомка на финландски емигранти и е израснала в Бруклин. Закърмена е с градския пушек и смог, с миризмата на бензин, с изместването на природата от човешките творения. Всичко това е интегрална част от Линч и неговия светоглед. Наследствената ферма на прадядо му по баща е в областта на житните полета край Колфакс, щата Вашингтон, където синът му Остин Линч се ражда през 1884 г. Дърводобивни фабрики, гористи местности, аромат на прясно окосена ливада, осеяно със звезди нощно небе, каквото го има само далеч от градовете - тези неща също са част от Линч.
Остин, дядото на Дейвид Линч, става зърнопроизводител като баща си и след като на погребение се запознава с Мод Съливан, момиче от Сейнт Марис, щата Айдахо, двамата се оженват.
"Мод беше образована и бе възпитала мотивация у баща ни", казва Марта Ливаси, сестрата на Линч, за баба им, която е учителка в еднокласното училище на земята, притежавана от нея и мъжа ѝ край Хайуд, щата Монтана.
Остин и Мод Линч имат три деца: Доналд, бащата на Дейвид Линч, е второто и е роден на 4 декември 1915 г. в къща без електричество и течаща вода.
"Живеел е в пустош и обичал дърветата, защото в прерията дървета няма - казва Джон, братът на Дейвид. - Бил решен да не бъде фермер и да не живее в прерията, така че се насочил към дърводобива."
Доналд Линч специализира ентомология в университета "Дюк" в Дъръм, щата Северна Каролина, когато през 1939 г. се запознава с Едуина Съндхолм. Тя изучава там едновременно немска и английска филология и пътищата им се кръстосват при разходка в гората. Тя е впечатлена от неговата вежливост, когато задържа пред нея надвиснал клон, та да може да мине. И двамата служат във военноморския флот по време на Втората световна война, а на 16 януари 1945 г. се венчават в параклиса на флота на остров Меър, щата Калифорния, на 30 км североизточно от Сан Франциско. Малко по-късно Доналд е назначен на научен пост в Департамента по селско стопанство в Мисула, щата Монтана.
Дейвид Кийт Линч е първото им дете. Роден в Мисула на 20 януари 1946 г., той е на два месеца, когато семейството се мести в Сандпойнт, щата Айдахо. Там прекарват две години и Доналд работи в местната служба към Департамента по селско стопанство. Живеят в Сандпойнт през 1948 г., когато се ражда Джон - по-малкият брат на Дейвид, но той също идва на бял свят в Мисула: Едуина Линч, наричана Съни, се връща там специално за раждането на второто си дете. По-късно същата година семейството се мести в Спокейн, щата Вашингтон, и там през 1949 г. се ражда Марта. Семейството прекарва 1954 г. в Дъръм, докато Доналд завършва учението си в "Дюк", връща се за кратко в Спокейн и после, през 1955 г., се установява в Бойзи, щата Айдахо, където остават до 1960 г. Там Дейвид Линч прекарва най-значимите години от детството си.
Периодът след Втората световна война е идеалното време да си дете в Съединените щати. Корейската война свършва през 1953 г. и осигурява два мандата на президента Дуайт Айзенхауер, който остава в Белия дом от 1953 до 1961 г.; природата още е цветуща и изглежда, че няма кой знае какви поводи за тревоги. Макар Бойзи, Айдахо, да е столица на щата, по онова време той има духа на малко градче и децата от средната класа израстват при немислима за днес свобода. Още са непознати уговорките за игри и хлапетата просто скитат по улиците с приятелчета и сами си откриват разни неща. Ето такова детство е преживял Линч.
"Детството ни наистина беше вълшебно, особено лятото и най-хубавите ми спомени за Дейв са летни - припомня си Марк Смит, близък приятел на Линч от Бойзи. - Задната ни врата и тази на Дейвид бяха на разстояние само 10 метра и след като нашите ни дадяха закуската, тичахме навън и играехме по цял ден. В квартала имаше празни терени, носехме лопатите на татковците си и копаехме там подземни укрепления, а после лежахме в тях. Бяхме на възраст, когато момчетата обичат да си играят на войници."
Майката и бащата на Линч имат по двама братя и сестри, всички от които са семейни, освен един, така че той има голяма фамилия с много лели, чичовци и братовчеди и от време на време те всички се събират в дома на дядото и бабата на Линч по майчина линия в Бруклин.
"Леля Лили и чичо Ед бяха сърдечни и гостоприемни хора, къщата им на 14-а улица беше същински рай. Лили имаше огромна маса за хранене, която заемаше почти цялата кухня, и сядахме там - припомня си Елена Зегарели, братовчедка на Линч. - Пристигането на Едуина и Дон с децата им беше голямо събитие, Лили приготвяше тържествена вечеря, на която идваха всички."
Всеобщото мнение за родителите на Линч е, че са изключителни хора.
"Нашите ни позволяваха доста големи лудории, които биха били недопустими днес - казва Джон Линч. - Бяха много отворени към света, никога не са се опитвали да ни насилват за нещо."
Пеги Рийви, първата съпруга на Дейвид Линч, казва:
"Дейвид сподели с мен нещо изключително за родителите си - че всяко желание на децата им да предприемат или научат нещо е било възприемано абсолютно сериозно. Провеждали са нещо като семинар, на който са се обсъждали идеи и първият належащ въпрос бил: как да накараме това да проработи? Нещата много бързо са преминавали от представа в главата ти към реалния свят и намирам, че това е отношение, носещо огромен заряд.
Родителите на Дейвид са насърчавали децата си да останат верни на себе си - продължава Рийви, - но бащата на Дейвид е имал определени стандарти за поведение. Никога не се отнасяш зле към околните и правиш ли нещо, изпипваш го както трябва - за това е бил много взискателен. Дейвид има безупречни критерии по отношение на занаята си и съм сигурна, че това произтича от баща му."
