ЯНА КОЛЕВА

Рядко ми се случва да не дочета книга. Особено наградена с „Букър” – наградата, която според мен отличава най-качествените книги, излезли на английски език. 

На 288-а страница от „Светилата” обаче се отказах. Не съвсем, но ще я прелистя до края по диагонал. 

Още от самото начало бях любопитна как млада жена, на 27 г., е написала 700 страници нещо като викториански роман с криминален сюжет и астрологична символика. До 288-ата страница не получих отговор на този въпрос. Ако успея да хвана ключовите моменти, стигайки до края „по диагонала”, сигурно ще си отговоря. 

Елинор Катън има един голям проблем с композицията и сюжета на тази книга. Въвеждането на над 30 герои прави невъзможно запомнянето им и проследяването на диалозите и случките, без да се налага читателят да се връща непрекъснато назад, за да търси „кой беше този персонаж”. Умишленото усложняване на взаимоотношенията между героите постига целта й – създава абсолютен съспенс кой е убиецът, какво се е случило, какво предстои. Но пък е невъзможно за асимилиране, освен ако читателят не си вземе отпуск и не изчете книгата на един дъх. Със спорадично четене – всеки ден преди заспиване – мъглата е пълна. 

„Светилата” бе определена като една от десетте качествени книги през 2014 г. от уважавания критик Бойко Пенчев. „Ако Херман Мелвил и Дейвид Линч седнат да пишат заедно роман, вероятно би излязло нещо като "Светилата", написа той. Изключително точно определение – там където надделява Дейвид Линч, попаденията са точни. В полето на Мелвил обаче словото е трудно за асимилация. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.