Най-великият филм на първите 16 години от XXI век е "Мълхоланд драйв" на Дейвид Линч. Следва го кореецът Уонг Карвай с "В настроение за любов" и Пол Томас Андерсън с "Ще се лее кръв", съобщи "Дневник", като цитира BBC. 

Медията попита 177 кинокритици кой е най-великият филм на XXI век, за да обори клишето, че киното "вече не е това, което беше". В допитването са участвали филмови критици, изследователи и журналисти от всички континенти освен Антарктида. Проучването е предизвикано и от миналогодишната им анкета за най-големите американски кинозаглавия, в която критиката остави само 6, правени в новото столетие. 

В челната десетка намират място основно продукции на американски и азиатски режисьори, един европеец и един иранец. Четвърта е оскаровата японска анимация Spirited Away, следвана от експерименталния филм "Юношество" на Ричард Линклейтър за порастването на едно момче, заснет в реално време.

Топ 10 продължава с "Ослепителният блясък на чистия ум" с Джим Кери и Кейт Уинслет (реж. французинът Мишел Гондри), "Дървото на живота" на Терънс Малик, Yi Yi: A One and a Two на лицето на тайванската "нова вълна" Едуард Янг и "Развод" на иранския режисьор Ашгар Фахради, за да завърши с "Няма място за старите кучета" на Джоел и Итън Коен.

Във втората десетка европейските режисьори присъстват с четири филма: документалният "Акт на убиване" на датчанина Джошуа Опенхаймер (номер 14), "Четири месеца, три седмици и два дни" (15) на румънеца Кристиан Мунгиу, Holy Motors на французина Леос Каракс (16) и "Бялата панделка" на Михал Ханеке на 18-а позиция.

Цялата класация тук

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман