"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Холандските държавни железници "Nederlandse Spoorwegen" ще изплатят индивидуални обезщетения на лица, засегнати от транспортирането на евреи в националсоциалистическите лагери на смъртта по време на Втората световна война. Железниците оповестиха това решение, за да предотвратят по-нататъшни юридически действия от страна на 82-годишния Сало Мюлер. Журналистът и някогашен физиотерапевт на футболния клуб "Аякс" Амстердам заплаши, че ще внесе официално искане за обезщетение заради това, че холандските железници са транспортирали родителите му от Амстердам до транзитния концлагер Вестерборк. По-късно родителите му са убити в Аушвиц.

"Това е историческа крачка"

Според публикация в холандския вестник "Трау", по онова време държавните железници спечелили около 2,5 милиона евро (пресметнато в днешни пари) от транспортирането на 102 000 евреи до различни транзитни и концентрационни лагери в цяла Европа - по поръчка на германските окупационни сили. През 2005 година тогавашният изпълнителен директор на Холандските държавни железници Аад Веенман официално се извини за ролята на фирмата в Холокоста, но не предложи обезщетения.

Със сегашното си решение държавните железници се измъкват от предстоящ съдебен спор, който Мюлер възнамеряваше да води с помощта на известната адвокатка и правозащитничка Лизбет Зегфелд. През 2017 година Мюлер написа книгата "До довечера! И обещай ми, че ще бъдеш добро момче" – в памет на последните думи, които чул от майка си, преди да я отведат есесовците.

Сега ще бъде създадена комисия, която ще определя размера на обезщетенията за всеки отделен случай. В момента не е ясно колко хора в Холандия могат да предявят съответни претенции. В началото на Втората световна война в страната са живеели 140 000 евреи. От тях оцеляват едва 30 000.

В транзитния лагер Вестерборк на 8 август 1944 година е интернирано и едно момиче, което по-късно става световноизвестно: Ане Франк, авторката на "Дневникът на Ане Франк". На 3 септември същата година тя е транспортирана в Аушвиц, а по-късно в Берген-Белзен, където я убиват малко преди края на войната.

Сало Мюлер нарече решението на Холандските държавни железници "историческа крачка", която го карала да се гордее. Първоначално околните го съветвали да не яха "умрял кон", но той успял да се добере до справедливост "с помощта на някои добри хора", както се изразява 82-годишният холандец.

А другите държави?

Под обществен натиск, през 2014 година френската железопътна компания SNCF заяви, че ще изплати 45 милиона евро обезщетения на засегнатите от транспортирането на близо 76 000 евреи към лагерите на националсоциалистите.

Транспортирането на евреи в транзитни лагери от няколко години е тема и в България. Според някои изследователи, по време на Втората световна война евреите от Македония и Северна Гърция са били транспортирани от БДЖ до междинни лагери в България. Това твърдение предизвика и спор около един вагон, изложен в музей в Скопие. Други историци обаче са категорични, че евреите са транспортирани в германски жп вагони.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора