ДИАНА РОШЧИЧ, DW
През юли 1938 година представители на 32 държави и на десетки хуманитарни организации се събират на конференция във френския курорт Евиан на Женевското езеро. Целта е да се намери решение за бъдещето на около половин милион евреи от Третия райх.
Адолф Хитлер е на власт в Германия от 5,5 години, от т.нар. „аншлус" на Австрия са минали 3,5 месеца. До този момент нацисткият режим още не е извършвал системни масови убийства, но положението на евреите се влошава все повече.
Расистките Нюрнбергски закони, с които се отнема германското гражданство на евреите, са придобили международна известност, както и фактът, че евреите са изключени от училищата, университетите и обществения живот. Известно е също така добре, че евреите, които искат да напуснат страната, трябва да изоставят собствеността си.
Емиграция само след ограбване
Първоначално Берлин насърчава активно емиграцията на евреите - до провеждането на конференцията в Евиан към 200 000 са напуснали Германия. Но нацистите налагат все по-строги финансови и административни ограничения: отнемат почти цялата собственост, недвижими имоти и спестявания на евреите преди да им се разреши да заминат, а и се изисква да представят виза или билет за пътуване.
Целта на нацистите е ясна: евреите трябва да напуснат Германия максимално бедни. И то не защото режимът се облагодетелства от тяхната собственост, а защото бедните мигранти биха били сериозно бреме за приемащата ги страна, което би трябвало да подхрани неприязънта към бежанците.
Членове на СА лепят антисемитски плакат на еврейски магазин.
Инициативата на Рузвелт
Инициативата за Евиан е на американския президент Франклин Делано Рузвелт. Неговата цел е да обедини бежанците от Германия и Австрия в легален и контролиран емиграционен поток, като същевременно насърчи участващите държави да приемат хора в съответствие с големината си. Без при това никоя страна да е задължена да промени миграционните си квоти, а и без да се предвиждат държавни средства за финансиране на бежанците.
Още преди пристигането на делегациите в луксозния хотел в Евиан, Вашингтон и Лондон вече са се договорили: САЩ са обещали да не споменават британската мандатна територия Палестина като възможно убежище. А Обединеното кралство от своя страна е обещало да не споменава неизползваните миграционни квоти на САЩ.
Съчувствие и оправдания
В срещата не участват държавни глави, а дипломати с нисък ранг. Един след друг представителите на държавите изразяват дълбокото си съчувствие - последвано от оправдания защо не могат да помогнат. Западноевропейските демокрации изтъкват високата безработица и икономическата криза и твърдят, че нямат нужда от професори, творци, лекари и занаятчии.
Канада заявява, че е готова да приеме само опитни фермери със собствен капитал. Австралийският делегат Томас Уайт казва: „Тъй като нямаме истински расов проблем, не сме готови да го внесем". Франция посочва, че вече е „заситена" с бежанци, Нидерландия и Швейцария са готови да издават само транзитни визи. Други държави като Румъния и Полша дори молят западните държави да приемат и тяхното еврейско население.
Само някои латиноамерикански страни като Мексико и Колумбия се задължават да приемат в следващите години по няколкостотин евреи годишно. Единствено Доминиканската република предлага да приеме до 100 000 евреи. Но заради бюрократични проблеми и избухването на Втората световна война през септември 1939 година дотам не се стига.
"Разтърсващо преживяване"
Конференцията в Евиан завършва с основаването на Междудържавен бежански комитет - напълно безпомощен орган. Голда Меир, която по-късно става министър-председателка на Израел, присъства в Евиан като наблюдателка. През 1975 година в мемоарите си тя пише: "Да слушаш как представители на 32 държави стават и казват, че ужасно много биха искали да приемат по-голям брой бежанци, но за съжаление не могат да го направят, бе разтърсващо преживяване".
Медиите в Германския райх тържествуват, пресата в демократичните страни информира със смес от съчувствие и срам. Американският "Тайм" отбелязва: "Всички присъстващи страни изразиха съчувствие към бежанците, но твърде малко предложиха да ги допуснат в границите си". На десети юли 1938 година кореспондентът на "Ню Йорк Таймс" пише: "Къса ми се сърцето, като си помисля за опашките от отчаяни хора пред консулствата ни във Виена и други градове. Това е изпитание за цивилизацията".
Сигнал за Берлин
Исторически погледнато, фиаското от Евиан е ясен сигнал към нацисткия режим: никой по света не се интересува от съдбата на евреите и демократичният свят няма да си мръдне пръста, за да ги защити.
Йохен Тиз, автор на книга за конференцията в Евиан, казва: "Британците с тяхната огромна империя биха могли да приемат стотици хиляди хора, въз основа на което Рузвелт би имал основание да убеди своята общественост, че също трябва да участват и на свой ред да приемат например 200 000 души".
Само четири месеца след конференцията нацисткият режим организира ноемврийските погроми в Германия и Австрия, година по-късно Третият райх напада Полша и така започва Втората световна война.
Хо Фенг Шан, китайският консул във Виена, започва издаването на хиляди визи за Шанхай - пристанище, в което по онова време няма паспортен контрол. По сходен начин постъпват консулствата на някои латиноамерикански държави. Тези визи спасяват евреите от националсоциалистическия ад.
