ИНЕС ПОЛ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

На Германия ѝ беше нужно много време, докато осъзнае, че е мигрантска държава. Хора от цял свят искат да живеят и работят в Германия. Все още мнозина обаче отказват да разберат, че това не означава само културно обогатяване. От гледна точка на демографското развитие, гражданите на най-голямата икономическа сила в Европа няма да могат да поддържат своя жизнен стандарт без работната сила и компетентността на хората от други страни.

Този въпрос трябва да бъде задаван

Днес, 74 години след като концлагерът Аушвиц бе освободен, е добре да се замислим какво всъщност означава човек да иска да емигрира в Германия, да работи тук и дори да желае да получи германско гражданство.

Германия носи отговорността за избиването на най-малко шест милиона евреи. Тя носи и отговорността за смъртта и мъките на милиони други хора в Европа и другаде по света. Тази история на Германия никога не може да бъде забравена. Тя трябва да продължи да живее чрез възпоменателни дни като днешния. Погледът към тази мрачна част от германската история не бива да остава вкопчен само в ужасите на миналото. Той трябва да бъде отправен и напред. Той трябва да ни кара да се замисляме често над въпроса: какво трябва да направим ние тук и сега, за да носим подобаващо тази особена отговорност? Последните оцелели от Холокоста, а и последните престъпници са към края на своя житейски път. Именно заради това ние трябва да търсим други пътища, за да доближим тази отговорност до младите хора, бъдещите избиратели и бъдещите политици. Защото колкото повече време минава от ужасяващото нацистко минало, толкова по-трудно става да поддържаме тази отговорност жива и в настоящето. 

Отвъд всички партийни граници

Правилно и важно е учениците да бъдат информирани. Да се организират посещения на цели училищни класове в концентрационните лагери, но и по бойните полета при Вердюн. Важно е и това: демократичните политически сили отвъд всякакви партийни граници да се обединят в последователната борба срещу антисемитизма и омразата. Също толкова важно е да обясним на онези, чиито предци не са живели тук по времето на най-мрачната фаза от германската история, или на онези, които са пристигнали скоро в Германия, че и те самите трябва да са готови да носят тази отговорност. Защото тя няма нищо общо с индивидуалната вина, а с образа на Федерална република Германия. И тази яснота е част от днешния Ден в памет на жертвите на Холокоста.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора