Публикуваме интервюто от януари 2020 г. заради важността му.  

РАДИО „ФОКУС”:  На 6 януари, рождената дата на Христо Ботев, отбелязваме и празника Богоявление. Разкажете ни повече за традиционното мъжко хоро във водите на река Тунджа, което се изпълнява всяка година в Калофер?

АСЯ НИКОЛОВА – ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ „ХРИСТО БОТЕВ”  В КАРЛОВО: Просто това е едно съвпадение на дати. Ботев е роден на Коледа, затова се казва и Христо. Той е роден на Рождество Христово през 1847 г., а по нов календарен стил това е 6 януари, т.е. Йордановден. Така нашумялото в последните години мъжко хора не е стародавна традиция. Който каже, че това е традиция от 100-200 години просто не е запознат нито с историята на града, нито с традициите. През Възраждането традицията е да се ходи на реката, запалвали са свещи и са пускали кръст.

Най-голямото събитие на този ден е била литургията, която се отслужва в храма, водосветът, който се прави от свещеника и очакването на кумовете, които ще дойдат на гости, за да донесат на своите кръщелници кравай и малко парички. Това е обичаят, а хорото, което сега е едва ли не притегателният център и забравяме, че това е деня на рождението на Ботев, нещо много по-важно.

Това хоро е практикувано от миналия век, някъде през 70-те години. Превърна се в една медийна атракция. В това няма нищо лошо, но нека не изместваме центъра на празника. Празникът е Богоявление. Това мъжко хоро се играе за здраве, но е далеч от традицията на празника. Както се казва в такива случаи, традиция ще стане може би след 200 години. Дано се запази. На мен ми се иска на този ден повече да говорим за Ботев. За да празнуваме днес свободно в своите църкви, със своите свещеници, със своята армия, трябва да се сещаме по-често за тези, които създадоха от един народ нация."

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...