Публикуваме интервюто от януари 2020 г. заради важността му.  

РАДИО „ФОКУС”:  На 6 януари, рождената дата на Христо Ботев, отбелязваме и празника Богоявление. Разкажете ни повече за традиционното мъжко хоро във водите на река Тунджа, което се изпълнява всяка година в Калофер?

АСЯ НИКОЛОВА – ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ „ХРИСТО БОТЕВ”  В КАРЛОВО: Просто това е едно съвпадение на дати. Ботев е роден на Коледа, затова се казва и Христо. Той е роден на Рождество Христово през 1847 г., а по нов календарен стил това е 6 януари, т.е. Йордановден. Така нашумялото в последните години мъжко хора не е стародавна традиция. Който каже, че това е традиция от 100-200 години просто не е запознат нито с историята на града, нито с традициите. През Възраждането традицията е да се ходи на реката, запалвали са свещи и са пускали кръст.

Най-голямото събитие на този ден е била литургията, която се отслужва в храма, водосветът, който се прави от свещеника и очакването на кумовете, които ще дойдат на гости, за да донесат на своите кръщелници кравай и малко парички. Това е обичаят, а хорото, което сега е едва ли не притегателният център и забравяме, че това е деня на рождението на Ботев, нещо много по-важно.

Това хоро е практикувано от миналия век, някъде през 70-те години. Превърна се в една медийна атракция. В това няма нищо лошо, но нека не изместваме центъра на празника. Празникът е Богоявление. Това мъжко хоро се играе за здраве, но е далеч от традицията на празника. Както се казва в такива случаи, традиция ще стане може би след 200 години. Дано се запази. На мен ми се иска на този ден повече да говорим за Ботев. За да празнуваме днес свободно в своите църкви, със своите свещеници, със своята армия, трябва да се сещаме по-често за тези, които създадоха от един народ нация."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек не може да живее само с миналото. Но миналото живее в човека, то присъства в неговите най-скрити глъбини, то е връзката му с нещата, с хората, с времето. Миналото – то е ретроспективът на настоящето. “

Константин Константинов, писател, преводач и мемоарист, роден на 3 август преди 131 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия