"Мъжкото ледено хоро в Калофер все още не може да покрие критериите на ЮНЕСКО за включване сред образците на световното нематериално културно наследство."
Това обясни пред "Хоризонт" д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център на ЮНЕСКО в София. Центърът организира първата от поредица дискусии, посветени на мястото на българското нематериално наследство на световната културна карта.
Критериите са пъстри, така както е пъстро самото нематериално наследство, изтъкна тя. Най-важен обаче е критерият устойчивост във времето, за да се превърне нещо в традиция.
„До този момент мъжкото хоро в Калофер има своята практика на местно ниво, но няма 50 години предаване от поколение на поколение на самия обичай и традиция. Тоест, можем да смятаме, че това е хубав и емоционален празник за калоферци, но уви, не може да покрие критериите за нематериално културно наследство“, каза Ирена Тодорова.
Българският национален регистър е под егидата на Министерството на културата, на Националния съвет за нематериално културно наследство. „Мъжкото хоро е разглеждано като елемент, но е отхвърлено от тази комисия преди години, защото се смята за т.нар. изработена традиция, която все още не е намерила устойчивост във времето и няма данни тя да е предавана стриктно от поколение на поколение. За да стане мъжкото хоро в действителност традиция, трябва да минат поне три поколения, които по един и същи начин го практикуват на местно ниво и общността да го припознае като важна част за идентитета, в случая на Калофер“, обясни Тодорова.
Вторачването в критериите на ЮНЕСКО не прави непременно нашите обичаи важни или не, категорична е Ирена Тодорова. „Те са важни, ако хората ги припознават за такива, ако ги опазват.“
Чипровският килим като послание
Килим от втората половина на 19 век е най-новото попълнение в Историческия музей в Чипровци. Килимът е дарение от американско семейство и пристига в музея с посредничеството на холандски колекционер, също дарител на музея. Старинният килим ще бъде част от атракциите на предстоящия Фестивал на чипровския килим. Ще бъде представен и четириезичният албум „Чипровският килим – постланият път към Бога“. Това съобщи в предаването "Хоризонт до обед" музейният директор д-р Анита Комитска.
„Той се е намирал и в православния храм, и в католическата катедрала, и в синагогата, и в джамията. Една тъкан, изработена с много обич от чипровчанката.“
„Умението за тъкане на килими е причината, поради която чипровският килим получи своето признание (от ЮНЕСКО – бел. ред.) Умение, което е не на 50, а на хиляди години. Една древна традиция. Чипровските църкви в средата на 17 век са имали такива килими, а изследователите на семантиката, на техниката на тъкане, на основните мотиви и техните знаци говорят за много по-древна традиция, за символи от зората на човечеството“, отбеляза Комитска.
Според нея местните хора, за които това е потомствен занаят, може би не бият „твърде силно камбаната“.
„За да говорим, че чипровският килим е една прекрасна тъкан на вълнена основа, с вълна, с природни багрила, която е полезна, красива, прекрасна част от интериора на всеки български дом“, коментира Комитска.
Сред критериите на ЮНЕСКО е „жизненост“ на даден обичай или практика и той е не по-малко важен от „старинност“, подчерта проф. Мила Сантова, която работи активно за това през последните години да имаме повече образци на нематериалното културно наследство, признати от ЮНЕСКО. Тя смята, че понякога давността излишно се фаворизира.
България вече е част от международното жури на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, уточни проф. Сантова.
Националният ни регистър за нематериалното културно наследство действа от 2002 година. Пет са образците на нематериалното ни културно наследство, вписани в световната листа на ЮНЕСКО. Мила Сантова е работила по досиетата на три от тях – чипровските килими, бистришките баби и нестинарството.
Вписванията не се случват само в една листа, има три различни листи, обясни проф. Сантова. Най-известната е представителната листа на елементи на нематериалното културно наследство. В друга от листите страната ни няма вписвания до този момент.
„Това е листа на елементите, които се нуждаят от спешна помощ. Част от елементите, по една или друга причина, в световен план, са застрашени. След много стриктна оценка и преценка ЮНЕСКО дава и пари. В първата листа не се получава финансова помощ", посочи проф. Мила Сантова.
