Речта на Мерил Стрийп, произнесана при връчването й на „Златен глобус“ за цялостно творчество:

„Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета.

Благодаря на чуждестранните журналисти в Холивуд. Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала, днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд. Той е просто сборище от хора, дошли от други места.

Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джърси. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.

Къде са техните актове за раждане?

Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния. Райън Гослинг – като всички най-мили хора на света – е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.

Холивуд е пълен с чужденци и хора, които „не са оттук“. Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА – смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това.

Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях.

А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа.

Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.

Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания – човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот.

И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.

Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим.

И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква "на килимчето" при всяка изцепка. Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.

И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо – например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: „Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?“. Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.

Както веднъж ми каза моята приятелка – покойната Принцеса Лея – вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви."

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си