ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА & ЕЛИЦА СИМЕОНОВА, "Свободна Европа"

Преди близо 80 години малка група чуждестранни журналисти, работещи в Лос Анджелис, връчват първия "Златен глобус". Оттогава наградата се е превърнала във втората по значимост в сферата на киното след оскарите, а церемонията по връчването й – в една от най-бляскавите. Поне до миналата неделя.

Този януари нямаше статуетки, нито звезди на червения килим, нито камера, която да ги заснеме. Единственото свидетелство, че събитието се е състояло, бяха публикации в интернет. И причината за това далеч не е само пандемията.

Наградите, които се връчват от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса, бяха разтърсени от няколко скандала през последната година - от съмненията за корупция, през състава на журито до избора на номинирани и наградени. Вследствие на това редица кинозвезди върнаха свои награди и отказаха поканите си, а американската телевизия Ен Би Си отказа да излъчва церемонията.

Вместо това списъкът с наградените беше публикуван на сайта на Асоциацията, както и с отделни публикации в Туитър, някои от които дори не включват името на продукцията, за която победителят е награден.

Кое е това жури

През цялата история на наградите до 2021 г. броят на членовете на журито не надхвърля 87 души. Те поддържат анонимност, като за тях се знае, че обикновено са журналисти в сферата на културата и развлеченията. За сравнение Академията на филмовите изкуства и науки, която връчва оскарите, към момента се състои от над 7 000 души.

Разминаването в броя на членовете на журито не прави такова впечатление чак до миналата година, когато разследване на американското издание Лос Анджелис Таймс открива редица нередности в асоциацията. Една от тях е, че повечето членове на организацията нямат значими публикации в медиите, докато през годините е имало автори на реномирани издания, които са се опитвали да се присъединят, но без никакъв успех.

Няколко примера за репортери, опитали да влязат в асоциацията, са Клодин Мулар, кореспондентка в Холивуд за френския Льо Монд, както и норвежката Керсти Флаа, която съди Асоциацията през 2020. Към делото се присъединява и испанската журналистка Роса Гамасо.

„Имаше една членка на журито, с която се разбирахме много добре и тя се опитваше да ми помогне“, казва Гамасо пред Лос Анджелис Таймс. „Другите членове я предупредиха: „не говори с обикновени журналисти. Те не са като нас. Трябва да се придържаш към групата“, добавя испанската журналистка.

„Групата“ се оказва трудно сменяема, като голяма част от хората са в нея от дълги години и вече са в напреднала възраст.

Съмнения за корупция

Проблемите в асоциацията започват много преди 2021. Един от най-ранните скандали, в които се забърква организацията, е още от 1982. Тогава актрисата Пиа Задора е наградена за участието си в неуспешната продукция „Пеперуда“. Малко преди това обаче съпругът на Задора осигурява полети на членове на журито до казиното си в Лас Вегас. Когато това се разкрива, американската телевизия Си Би Ес отказва да излъчва следващи церемонии.

Нещо подобно се случва и през 2021, когато сериалът „Емили в Париж“, получава две номинации, въпреки че не е считан от критици за особено впечатляващ. За сметка на това 2 години по-рано над 30 от членовете на журито са били поканени на снимачната площадка във Франция и настанени в петзвезден хотел.

Така изглеждат голяма част от привилегиите, които получава асоциацията – подаръци, покани за най-различни места и събития, достъп до кинозвезди. Според разследването на Лос Анджелис Таймс не става дума за богати хора, а по-скоро за такива, които се радват на сигурни дългосрочни приходи и контакти с известни личности.

Също така през последните години асоциацията се договаря да получава в пъти по-високи суми от споразумението си с Ен Би Си. През 2020 тя е получила 27.4 милиона долара в сравнение с 3.64 млн. за 2016.

Именно телевизията и звездите, които участват в церемониите, са тези, които с годините превръщат събитието в истински бизнес. Без тяхна помощ асоциацията опитва да разчита основно на благотворителните си дейности, които обаче изглежда не помагат.

Дискриминация

Друго откритие в разследването на Лос Анджелис Таймс е свързано с една от най-чувствителните теми за американското общество, а именно расовата дискриминация. Макар че членовете на Асоциацията представляват държави от целия свят, става ясно, че сред всичките 87 няма нито един чернокож.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.