Английският филмов критик Питър Брадшоу представи списък с петте най-добри актриси на всички време, получили „Оскар“ за най-добра актриса. Рейтингът е публикуван отново в „Гардиън“, където той работи.

На първо място Брадшоу поставя американката Мерил Стрийп, която е печелила три пъти наградата. Той е очарован от играта и в „Изборът на Софи“. 

В списъка му следват Елизабет Тейлър („Бътърфийлд 8“), Ингрид Бергман ( „Светлина от газова лампа“), Джоан Фонтейн ( „Подозрение“) и Франсис Макдорманд ( "Фарго").

Изборът на читателите на „Гардиън“ обаче не съвпада с този на Брадшоу. Те поставят на върха на класацията Франсис Макдорманд и ролята и във "Фарго".

ПИТЪР БРАДШОУ (55) е водещ английски киноанализатор и рецензент на „Гардиън“. Автор е на три романа, бил е в журито на различни кинофестивали. В личния му списък на най-добрите филми са „The Addiction", „Андрей Рубльов“ , „Ани Хол“, „Черният нарцис“, „Разяреният бик“ и др.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.