SKIF

Има и такива сцени от филми, в които зрителят обръща глава или затваря очи. Тази реакция обикновено е предизвикана от сцени на насилие. Не такъв е случаят в лентата „Флорънс Фостър Дженкинс“ на режисьора Стивън Фриърс. В нея няма насилие, нито горещи секс сцени. Проблемът е в срама, в неудобството, което зрителят, свързан по един или начин със сценичните изкуства, изпитва, виждайки как главната героиня реализира мечтата на живота си – да пее опера. 

Любопитното е, че всичко се е случило в действителност.  Флорънс Фостър Дженкинс е родена през 1868 г. в Пенсилвания, САЩ, в богато семейство. Учи пиано и заживява постепенно с мечтата да остави следа в музиката. Чувството й е искрено, стремежите – благородни. Но музикалните й възможности са нищожни. Като единствен наследник на богатия си баща, тя прави успешен кариера като певица – името й е на страниците на авторитетните вестници, елитът посещава нейните благородни инициативи, плочите й се продават добре, дори „Карнеги хол“ отваря врати за нея… публиката не скрива емоциите си – истеричен смях, нервен кикот, аплодисменти, освирквания. Само един вестник не скрива истината и това я убива физически – инфаркт два дни след концерта.

В главната роля е авторитетната Мерил Стрийп. Едва ли има друга по-подходяща актриса, която може толкова убедително да влезе в кожата на ексцентричната Флорънс. Стрийп е безпощадна и изиграва пародийния образ с изумителна всеотдайност, с което дава заявка за поредната номинация за „Оскар“. Хю Грант влиза в обувките на мениджъра и съпруг на бездарната, но богата и сърдечна героиня. Ролята му е абсолютно по мярка – на неуспял шекспиров актьор със силно разредена аристократична кръв, галантен, магнетичен за жените и изневеряващ. 

Лентата е колкото забавна, толкова и трагична, защото авторите на филма поставят въпроса за цената на истината - колко лесно публиката си затваря очите, когато има лична изгода. Нещо, което го виждаме всекидневно в българския политически живот. И ако Флорънс Фостър Дженкинс е страдала от Ефект на Дънинг-Крюгер, при който неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, то здравите нямат оправдание, когато остават слепи за фалша и подменената действителност. 

Филмът е задължителен за родителите с големи финансови възможности, чиито амбиции за децата им нямат граници.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.